11 души и техните бирени истории

За хората в парка всеки ден е Световен ден на бирата. Смехът им се чува отдалеч и кара пейката, на която са седнали, да изглежда някак фестивално, макар и да са само пет души в компанията.

Този с голямата брада е Димитър. "Роден съм в Дряново, живея в София, обичам да пия бира в парка. Ние празнуваме постоянно Международен ден на бирата. То е като осми март. Ако уважаваш една жена, всеки ден ще й отделяш внимание, не само веднъж в годината. Та така и с бирата."Питам го вярно ли е, че мъжете пият повече от жените и каква булка би си избрал - пиеща бира или не. "Не познавам жени, които да пият повече от мъжете. Бих си избрал булка, която не пие бира. Защото ако почнем и двамата да се наливаме, няма да му се види краят."

До Митко седи Самуил. "В София живея, от Варна съм. Навсякъде се пие. Предпочитам бира да си консумирам и тук-там - мента".

Чудя се дали иска да каже нещо друго за финал и той добавя:"Ами... Едно ромче може за финал."

Не е лесно да навиваш хората на улицата за снимки, но понякога късметът е на твоя страна.

Тъкмо един минувач отказва категорично да говори за бира или каквото и да е друго и се появява ТЯ в пълния си блясък. С малкото си русо детенце.

"Искам аз да кажа за бирата!" О, супер. Това е Карина от София. Пие всеки ден по една бира, няма възможност за повече, защото кърми още детето."Това ми е едно от най-големите удоволствия, наградата ми за деня. През лятото разнообразявам, пия или наливна, или мътна бира. Сега е и Международната седмица на кърменето, може би има общо с деня на бирата. Съчетават се, по една бира може. Това за мен е най-хубавото и любимо питие."

Золо (вдясно) и Мишел от Монголия. Срещаме ги на езерото "Ариана". Мишел е роден в София. Наистина. И това е първото му осъзнато идване тук от времето, когато е бил бебе. Тоест - от 18 години.Родителите му се срещнали тук. Относно бирата - пие около веднъж на 3 дни. В Монголия пият също, но не и по улиците, не е прието.

Золо добавя, че биха се радвали да могат и там да консумират навън, както тук. Оказва се, че в Монголия само да държиш бира изглежда малко грубо."Забавлявам се тук. Ще седя още пет години. Мисля да уча в университета, но първо ще науча български. Буквално нищо не знам за България и първото нещо, което трябва да направя, е да науча езика и културата. После ще си избирам специалност. Харесват ми дърветата по улицата. Красиво е."

Веси от София. Хващаме я след края на работния ден с още едно момиче на Паметника на съветската армия. Тъкмо е отпила първи глътки от кехлибареното чудо.

"Излизам с приятели, пия бира, обичам след работа да има релакс и отпускане. Определено съм фен. Самият вкус е приятен. Бих отпразнувала въпросния Международен ден на бирата с приятели в някой парк. Бирата е яка и т`ва е."

Владо. Срещаме го пак на Паметника в приятелска мъжка компания.

"От Софето съм. Пия бира понякога, но по една-две, защото ми става скучно. Колкото да ми утоли жаждата. Много не ми се разказват истории. Понякога много боли главата от бира. Но все пак за парка може една със сигурност. След работа."

Докато той си говори, държейки прозрачна течност в ръка, другите се смеят, но не желаят да се снимат. Винаги има по един по-смел.

Е... И още един от компанията дръзва да бъде сниман. Стоян от София, на 28 години, приятел на Владо.

"Аз бира не пия. Относно Международния ден на бирата, според мен в България трябва специално да има дни, в които бирата да бъде забранена, за да не се напиват хората. Зависи от бирата, де."
Малко крайно, но пък оригинално предложение, не може да се отрече.

Вижда се отдалеч. Сами разбирате защо. Немислимо е да не се запознаем.
"Аз съм Любето, пия си последната бира до утре в 8 часа, защото съм на работа. Готвач съм. Е такова - само нощна смяна. Идеално е, защото после 3 дни съм почивка след 2 смени нощна. Преди не пиех бира, защото джойнта беше по-евтин. Да ти кажа - става, но предпочитам неалкохолни неща. Не ми е най-любимо, ама неволята...
Държавните разбойници да престанат да ни прецакват живота. Това искам да кажа." Нямаме какво да добавим.

Мартин Минчев е от Велико Търново и се разхожда с огромна бира по централната алея в Борисова.

"Бирата за мен е течният хляб, както казват. Много моменти съм имал в живота си, свързани с бира. И лоши, и хубави. Никога не съм имал махмурлук досега.
Българската бира е супер, живял съм 4 години в Обединеното кралство. Нали знаеш как някои хора казват, че топлата бира е като пикня? Е, там и студената бира е като пикня. Това, което те пият, не е точно бира. Хем не става бирата им, хем е супер скъпа.
Като седна с компания и съм си хванал бирата, може и една купичка цаца - това е перфектният момент. Особено на бирфест - още по-добре. Призовавам всеки да си пие, колкото иска, това е добре."

Александър от София е видимо притеснен, както се вижда и на снимката, но е ужасно симпатичен.
Докато си хапва сандвич, му навлизам в личното пространство с някои бирени въпроси. Той е активен колоездач от вече 15 години, но с бирата много не се разбират.

"Не пия бира и много завиждам на хората, които пият. Не мога. Само бира не пия. Иска ми се, но не ми понася. Карам почти всеки ден. Има голяма разлика за колоездачите, сравнено с преди години. Преди шофьорите бяха много по-нетолерантни от сега. Определено се забелязва промяна. Хората имат различно отношение."

Казва, че за бирата не знае, но плюсовете от управляването на велосипед в София са, че хем е здравословно, хем е голямо удоволствие. Съгласни сме.