Сделката на века

През 2012 – 2013 г. възможността да се купят употребявани F-16MLU от Португалия беше факт. В крайна сметка с машините се сдоби Румъния.

Те обаче не са единствения изтребител, подходящ за нашите ВВС, вижте между какво още може да избира България в следващите снимки

Предлаганите от Италия Eurofighter Typhoon са модел Tranche 1, Block 5. Произведени са между 2004 и 2008 г., които ги прави „почти нови”, по думите на генерал Румен Радев. Машините са налетели средно едва 1100 часа от общия им ресурс от 8000 часа.

Проблемите с тази опция са няколко и са свързани до голяма степен с нейните предимства. По същество Eurofighter е конструиран с ударение върху възможностите му за борба с противникови изтребители. Така машината има изключителна маневреност, мощен радар и въоръжение, давайки й сериозни чисто изтребителни възможности. Интегрирането на способности за борба със земни цели обаче върви по-бавно и в момента това е един от големите недостатъци на Eurofighter. Друг минус е високата цена на техническата поддръжка.

Шведската компания Saab предлага Gripen C/D. Машините са новопроизведени в завода на шведите в Линчопинг, Южна Швеция и това е единствената реалистична възможност на България да се сдобие с чисто нови изтребители. От компанията рекламират модела си като машина с достъпна цена за придобиване и последвала експлоатация, при която критерият „цена – качество” е най-добър от предлаганите в момента западни изтребители на пазара. Сред предимствата на този изтребител са и гъвкавите финансови решения (дългосрочни нисколихвени заеми и прочие), които предлагат шведите, както и обещания за паралелни инвестиции в българската икономика.

Шведското предложение не е лишено от недостатъци. Самият самолет е сравнително компактна конструкция, което ограничава бойния товар и далечината на полет. Машината търпи критика от недоброжелатели и по линията, че се произвежда от страна извън НАТО, но в същото време Швеция е член на ЕС, а Gripen е на въоръжение в две страни членки (Унгария и Чехия) и е на път скоро да се вземе и от трета (Словакия).

Страните от НАТО и ЕС произвеждат немалко модели изтребители, които ще прегледаме набързо и ще отбележим защо са слабо вероятен избор за България.

Lockheed Martin все още произвежда F-16. Актуалната версия, която се предлага за страни като България, е Block 50/52+. Това е една изключително зряла конструкция, която е еталон за това какво може да прави един съвременен многоцелев изтребител. Проблемът на тази опция е, че цената е сравнително висока, а политиката на САЩ при експорт на оръжия изисква 70% авансово плащане, а отговорността за търсене на банкови заеми за покриване на сделката е на клиента. За страна с нисък кредитен рейтинг като България това значи допълнително оскъпяване. Макар, че Lockheed Martin бяха сравнително активни в България, то след 2011 – 2012 г. компанията минимизира присъствието си, разбирайки че страната ни няма да може да си позволи нови изтребители.

Другото американско предложение е F/A-18E/F Super Hornet. Този многоцелев изтребител е предназначен да оперира от палубата на самолетоносач. Има завидни бойни възможности, голяма далечина на полет и огромен боен товар. Основният проблем е свързан с много високата цена и макар през 2005 – 2006 г. производителят Boeing да извършваше активна маркетингова кампания у нас, компанията отдавна разбра, че нямаме пари за техния бомбовоз и съответно машината реално не се предлага.

Новопроизведените Eurofighter са също прекрасни многоцелеви изтребители на още „по-прекрасна” цена. През 2012 г. по време на учение в Аляска германски Eurofighter успешно ловяха супермодерните американски изтребители F-22 Raptor. Германия, една от четирите страни, участващи в консорциума за производството на машината, активно присъстваше в България до към края на 2012 г., когато най-накрая се увери, че новите Eurofighter са непосилни в ценово отношение и прехвърли цялата маркетингова кампания на Италия с нейните употребявани машини.

Сходна е ситуацията и с френския многоцелев изтребител Rafale. Машина, която се слави също с високи бойни възможности, а и с изключително красив дизайн. Освен, че е на въоръжение във Франция, Rafale е избран и от Индия в мегаконкурс за доставката на 126 многоцелеви изтребителя. Проблемът тук също е високата цена, а през 2011 г. французите демонстративно отказаха да изпратят информация в отговор на българското запитване, с което ясно показаха, че нямат никакъв интерес да хабят време и пари за да продават нещо, което не можем да си позволим.

Saab в момента разработва следващото поколение на Gripen. Машината вече е продадена на шведските и бразилските ВВС. И макар външно изтребителят да изглежда слабо променен то електрониката е изцяло нова, а много от недостатъците, като малка далечина на полет и боен товар, са изчистени. Изтребителят е известен, като Gripen E/F и определено е едно конкурентно предложение на съвременния изтребителен пазар. Засега шведите не го предлагат активно в България, но ако процесът на избор се проточи още няколко години и това ще се случи.

Излишно е да говорим за варианти като F-15 и F-35, защото техните цени ги вкарват в областта на „научната фантастика”, поне що се отнася до покупката им от България.

Не на шега обаче Израел се опита да предложи изтребителите Kfir Block 60. Това са стари изтребители, произвеждани през 70-те години на база на френска конструкция (Mirage V) от 60-те, които преминават през основен ремонт и много сериозна модернизация. Макар и цената на тази опция да е приемлива, трудно може да се намери уважаващ себе си пилот, който би седнал в изтребител, произведен преди той да е роден, независимо от върховите технологии вложени в него.