Министри и депутати налазиха училищата из страната да откриват първия учебен ден. Нищо, че първият учебен ден е голямо родителско събитие главно за първолаците. Че само двама депутати имат първокласници, като и двамата не са от ГЕРБ, а от БСП и ДПС. Че нито един министър няма първолак. И депутати, и министри обаче бяха в отпуск заради светлото събитие като едни истински бащи и майки на нацията.
По принцип, децата не бива да се използват за реклама, включително и политическа. По принцип, управляващите бива да са искрено загрижени за възпитанието и образованието на децата. И дори да ги даряват с личен пример.
Да приемем, че политиците не използват децата, а им служат като модел за поведение. И да се насладим на модела, оформен от министерските послания.
Министърът без портфейл Божидар Димитров обясни на учениците в родното си сопозолско училище: „След като аз, възпитаникът на созополското училище станах министър, сигурен съм че сред вас има бъдещ премиер". Така децата от малки научават, че да си министър преди всичко е голяма работа. И че тая голяма работа е преди всякакво евентуално питане добър или лош министър си. Колко хубаво щеше да е, ако така безпроблемно стоят нещата и ако си тръгнал да ставаш художник, програмист или волейболист.
Впрочем, при художниците е като при министрите. Министърът на културата Вежди Рашидов е категоричен пред учениците от Националната гимназия за приложни изкуства: „Ние сме единствените хора, които измиват онова, което лошо се налепва като име на нашата нация. Ако нямаме култура, няма туризъм и светът не се движи." Приложниците се оказват още по-голяма работа и от министрите - лъскат националния имидж, пълнят страната с туристи и водят цялото човечество към прогрес. Че са повече и от министрите, министърът на културата заявява в прав текст пред възпитаниците на Националното училище за изящни изкуства: „Не правете бели като мен - не ставайте министри".
Идеалът за ученик вече няма нищо общо с някогашния задръстен зубрач. „Когато влязох тук навремето, бях палав и див като вас, но и много работех", казва Рашидов пред бъдещите изящници.
Пред възпитаниците на Професионалната гимназия за ветеринарна медицина в Ловеч страшилището за саламените „дупета" Мирослав Найденов споделя: „Правехме двойни джобове, когато ходехме на практика в предприятието „Родопа" и криехме салами в тях". И че е бил пълен отличник, но с намалено поведение.
Всъщност, идеалът за много добрия ученик, който си пада и малко лошо момче, въведе още премиерът Борисов миналата година - пълен отличник, който сам показва на възхитените деца мястото зад училището, където се е биел с другарчетата си.
В образа на идеала за ученик остават и казармени реминисценции от миналото, които самите министри е трудно да преодолеят дори езиково. „Надявам се батковците да не тормозят първолаците. Зайците, или първолаците, трябва да изпитват удовлетворение, когато идват на училище, а не да бъдат със страх", каза вътрешният министър Цветан Цветанов пред учениците в родното си 11-о ОУ в София. На зайците, които иначе хич не трябва да са зайци, ще им пазят страх още и камери за видеонаблюдение.
Официално насърчаваното палавничество има време да се развива чак до затвора. Както казва правосъдният министър Маргарита Попова пред затворниците в основното училище към затворническото общежитие в Казичане: „През живота си човек има време и да сбърка, но трябва да има сили и да поправи грешките си". Доколко стигат силите в изправителните институции, е съвсем отделен въпрос.
В навечерието на първия учебен ден учениците се сдобиха и с нов ресорен зам.-министър на средното образование - Милена Дамянова. Просветният министър Сергей Игнатов призна след откриването на новата учебна година в Първа английска гимназия в София, че заместничката му няма богат опит в ресора, но я е избрал пред други „над три кандидатури", включително самопредложили се по интернет, защото тя има „любопитство към живота, защото е млада и не е обременена от рутината". Ето че вече не е важно и какво си учил и какво си работил, за да градиш кариера. Даже напротив - рутината е най-големият враг на успеха.
Точно за ученето като рутина обаче изобщо не стана дума от устата на политиците в първия учебен ден. Съвсем нормално - точно това липсва в българското училище. Особено след 5-и клас, когато децата започват да навлизат в пубертета. Тогава не само престават да учат, но дори и да ходят на училище.
Управляващите налагат образци на поведение, затвърждаващи това статукво.
Ученикът трябва да е отличник - без да е много ясно как точно го постига и колко му тежи оценката.
Ученикът трябва да е леко див - без да стига до крайности, но дори и тогава има време да се поправи.
Ученикът трябва от малък да заживее с мисълта, че ще бъде успешен - независимо какво и колко добре е научил.
Изобщо - ученикът трябва да е голям пич в непосилната лекота на живота.
