Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Раздвоената имигрантска вярност към националния флаг

За големия футбол, имигрантите и чувството на лоялност
За големия футбол, имигрантите и чувството на лоялност

Едва ли много фенове обърнаха внимание на жестовете на Гранит Джака и Джердан Шакири по време на мача от Световното първенство между Сърбия и Швейцария. На пръв поглед това изглеждаше обикновен мач, но на практика зад футбола тук имаше цели пластове политика, национализъм и неизлекувани драми от войните след разпада на Югославия.

Факт, футболните световни първенства винаги са били място, където държави и фенове да парадират с национализъм. В наши дни обаче геополитиката под повърхността е станала доста по-сложна от обикновеното развяване на знамена и скандиране на патриотични лозунги.

В понеделник ФИФА, глобалният регулаторен орган на футбола, глоби двамата швейцарски играчи – Гранит Джака и Джердан Шакири с по 10 000 швейцарски франка за показването на специфичния знак с ръце, демонстриращ двуглавия орел на Скендербег, който стои на знамето на Албания и президентския флаг на Косово.

Трима от играчите в швейцарския отбор – Джака, Шакири и Валон Бехрами, са всъщност родени в Косово, самоотцепилата се от Сърбия държава, която все още не е призната от редица страни по света. И тримата са етнически албанци, а братът на Гранит Джака – Таулант, също професионален футболист, роден в Швейцария, играе в албанския национален отбор.

Нито Албания, нито Косово обаче се класираха на световното първенство. Футболните фенове в двете държави обаче се усещат представени на Световното от отбора на Швейцария именно заради присъствието на играчи като Шакири и Джака, които не крият връзката с албанските си корени.

Това необичайно “заместване” беше особено видимо срещу Сърбия. Затова и мачът между двете държави се превърна в своеобразен сблъсък на национализъм - на косовски албанци и на сърби.

Така ако на терена Джака и Шакири отпразнуваха головете си с албанския орел, феновете на Сърбия скандираха от трибуните националистически лозунги, а на тениските на някои от тях се виждаше лика на Ратко Младич, генералът, осъден за геноцид над мюсюлманите в Босна от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия.

И за сърбите, и за албанците (и за косоварите) емоциите от отцепването на Косово през 2008 г. са все още пресни. Пресни са и раните от войните след разцепването на бивша Югославия, където християни и албанци се избиваха допреди около 20 години. Спомените за убийствата и зверствата все още имат твърде ясен вкус, за да погребат току така негативните емоции.

Терените обаче не са мястото, където политиката и националните ежби ще се демонстрират. Или поне това е посланието на ФИФА.

След мача, в който Шакири вкара победния гол в последната минута, сръбският треньор скандално поиска германският рефер да бъде изпратен пред трибунала в Хага - "по начина, по който изправят нас там". За тези му думи и за цялостните реакции на сръбския щаб и демонстрациите на феновете ФИФА глоби сръбската федерация 54 000 франка.

Към коя страна всъщност е верността на косовско-швейцарските играчи? “Чувствам се сякаш имам два родни дома,” писа наскоро Шакири в трогателна статия за The Players Tribune.

"Просто е. Швейцария е дала на семейството ми всичко, и се опитвам да дам всичко за националния отбор. Но когато отида в Косово, веднага и там изпитвам усещане за роден дом", каза тогава футболистът.

Същият въпрос за лоялността, паралелна или разделена, се задаваше неотдавна преди световното първенство за германските звезди от турски произход Месут Йозил и Илкай Гюндоган, след като те позираха на снимки за предизборната кампания на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, а Гюндоган му даде автограф върху тениската си: "С уважение към моя президент".

Фотосесията доведе до вълна от гневни коментари и дори тормоз срещу двамата играчи – и до поканата до тях от германския президент Франк-Валтер Щайнмайер за разговор, в който да изяснят верността си.

Играчите трябваше да обясняват, че въпреки силните връзки със собствените им корени и произход, те се гордеят да представляват Германия. Въпреки това във въздуха остана известна хладина, засилена от подкрепата, получена от две трети от голямата турска диаспора на президентските избори в неделя. За сметка на това нито Йозил, нито Гюндоган не се представиха добре в първите два мача на германския отбор.

В предишни години френски националисти често иронизираха африканските и арабски корени на членове на френския национален отбор (доайенът на националистите Жан-Мари льо Пен се прочу с обвинението си към тях, че не могат да пеят "Марсилезата", защото са чужденци). Френското правителство от своя страна представя отбора като (донякъде подвеждащ) пример за успешна интеграция. Сега обаче подозренията за непълна лоялност отиват доста отвъд Франция, до места, където досега не е било известно да ги има.

В Швеция, която години наред се радваше на успехите на Златан Ибрахимович, син на босненски мюсюлмански емигрант, като ас на тима, сега фенове подлагат на тормоз семейството на Джими Дурмас. Футболистът е етнически асириец, чието семейство е емигрирало от Турция. Той имаше лошия късмет да допусне грешката в мача срещу Германия в групите на Световното, която коства точката на Швеция.

Целият шведски отбор засне видео, в което демонстрира солидарност с Дурмас, който се идентифицира в клипа като горд швед. Това обаче не се оказа особен фактор, тъй като дори се стигна до заплахи срещу футболиста и цялото му семейство.

Швеция, която в последните години прие повече емигранти на глава от населението от всяка друга европейска държава, вероятно не се сблъсква за последен път с неприятните нагласи, на които Дурмас е просто поредната мишена. Крайнодясната партия "Шведски демократи" бележи исторически рекорди в социологическите проучвания, а в страната идват избори.

В момента Европа изживява своя пик на антиевропейското говорене. Националистическите лидери издигат лозунги за размиването на идентичности, за суверенитет на отделните държави и все по-малка значимост на знамената и символите. И тези думи намират добра почва из цяла Европа.

Но континентът търпи промени и всичко това се вижда на Световното първенство. И макар раздвоената вярност на имигрантите става все по-сложен въпрос, знамената също придобиват ново значение и смисъл.

За Шакири швейцарското знаме е символ на състрадание. За Йозил и Гюндоган, германският флаг въплъщава тази системата на тренировки и селекция, която им е гарантирала успешни кариери, които не биха могли да имат другаде. В Швеция, родина на гордия патриот Дурмас, съществува футболен клуб, основан от асирийци – "Асюриска Фьоренинген", който дори е играл във висшата дивизия на страната.

Сложността сама по себе си не е проблем, а може да бъде дори и предимство. Ако албанците аплодират Шакири или Джака, швейцарските фенове не губят нищо. Ако турците стискат палци за Гюндоган, от това Германия само печели. Въпросът е да се извадят предимствата пред недостатъците. А това далеч не е въпрос само на футбол.

Но футболът също помага. И макар расизмът и омразата от време на време да се промъкват изпод политиката на ФИФА, а лоялността на играчите да се подлага понякога на съмнение, ние не просто гледаме футбол, но и обединяването на една нова Европа, въпреки всичкото разделение в нея.

 

Най-четените