Един подлец, шише бензин и запалка - само това ти трябва, за да пламне нечия кола. За да покажеш на всички, че трябва да си мерят приказките, когато говорят за теб. Инвестицията се изплаща бързо - още от първата дописка, първата снимка, първото видео из социалните мрежи. Толкова е лесно да насаждаш страх, когато няма никакви други правила, освен естествения подбор.
Там, където важат единствено законите на джунглата, силните са силни, а по-слабите са плячка. Така се раждат, така и умират. Това е един свят, в който нищо не може да се промени в живота на малкия човек - отказано му е правото на надежда. Оставен на ръба на оцеляването като мишка в лапите на любопитна котка, вярата му е единствено обект на всекидневна гавра. В тази среда се оскотява - каква любов да чувстваш?
На такива места е нормално за казана истина да те уволнят, набият, взривят, подпалят, залеят с киселина или най-малкото да те „агресират". Защото никой „слаб" не може да бъде нещо повече от плячка, от артикул, който „силните" си купуват от някой магазин. Както у нас са свикнали да си пазаруват журналисти на килограм.
Само за разследващите има значение кой и защо е подпалил колата на Генка Шикерова. Абсолютно все тая е дали „сегашните" сплашват един от смислените хора на екрана или „бившите" нагнетяват напрежение в обществото. И двата варианта са ужасяваща диагноза за държавата, в която живеем.
Поне, ако приемем, че искаме да излезем от джунглата и да се преместим в нормалния свят. Този, който е изграден върху добродетели като вече споменатите вяра, надежда и любов.
