"Защо не си казала, още когато се случи?"

Една публикация на държавния глава Тръмп в любимото му поле за изява - Twitter - повдигна въпроса, който мнозина си задават, щом чуят признания на жертви на сексуален тормоз - защо не си казала по-рано, защо си признаваш чак сега?

Конкретният повод за гневната реакция на Тръмп са обвиненията срещу номинирания от него за върховен съдия Брет Кавано.

Историята започва да се повтаря като в неприятно дежа вю - Кавано е обвинен в сексуален тормоз от професор по психология на име Кристин Форд.

Предполагаемото посегателство е станало през 1982-а, когато Форд е била на 17 години, а Кавано - на 15. Докато съдебната комисия на Сената очаква изслушването на двете страни, още една жена побърза да обвини кандидата за съдия.

Дебора Рамирез му е била колежка по право в университета в Йейл, когато на един купон без нейно искане той й се показал гол. Това се случва през учебната 1983-1984 г.

Връщаме се обратно към настоящето и Доналд Тръмп, който пита нещо, минавало през главата на почти всички, след като избухна #MeToo скандалът - "Ако е било толкова травмиращо, защо не си се оплакала веднага?". И ако не си се обърнала към властите, защо поне не си казала на родителите си, пита в допълнение Тръмп.

Постът му предизвика нова вълна от коментари и изповеди за сексуално насилие, обединени под хаштага #WhyIDidntReport.

Сред тях са такива както на известни жени от шоубизнеса, така и на жени, които са решили да дадат своята отговор на въпроса защо не са признали пред никого с години наред през какво са преминали.

Едно от най-изчерпателните изказвания е на актрисата Алисия Милано, която посочва сложните мотиви, които са я спрели преди години да бъде открита за случилото се с нея. На първо място тя казва, че много от жертвите отказват въобще да споделят за сексуален тормоз заради съдебната система и по-точно защото малко съдии ще възприемат сериозно показанията им.

Милано допълва, че реакциите срещу Кристин Форд само доказват твърдението й и в тях вижда най-лошия кошмар на всеки потърпевш - недоверието. Конвенционалното правосъдие за нея просто не е опция в този случай.

Актрисата описва как всяко признание, което е успяла да изрече десетилетия по-късно, е било като да преживее отново насилието и най-кошмарния момент в живота си. Мълчанието от своя страна й помага да забрави, че насилникът й е още жив и е на свобода някъде по света.

Милано описва живота на жертвите на сексуален тормоз като пътешествие, което започва със страх и продължава само в страх - от обществото, от обвинения и от подигравки.

Към Милано се присъедини и друга актриса - Лили Рейнхарт, позната от Riverdale и Miss Stevens.

Рейнхарт е сред жените, които се оплакаха от тормоз от страна на продуцента Харви Уайнстийн, срещу когото се изправиха още доста популярни имена като Анджелина Джоли и Кара Делевин.

Рейнхарт казва, че не е пожелала да сподели преживяното от страх, че ще загуби работата си, а всички ще си помислят, че драматизира излишно. Шумът покрай скандала с Уайнстийн я насърчава да разкаже публично през какво е преминала.

Актрисата е преживяла още един случай на сексуален тормоз в по-далечното си минало. Момче, с което се среща, се опитва да я притисне и да я принуди да правят секс. Тя едва успява да се измъкне, но и до днес определя момента като изваден от филм на ужасите. И тогава Лили не споделя с никого заради подобни опасения - да не решат приятелите й, че си измисля.

Извън светлините на холивудските прожектори още много жени се престрашиха да кажат какво се е случило и защо, противно на първичната логика, не са споделили на никого.

Объркване, отричане, непоносим гняв са само част от причините.

Някои са били жертва на деца на богати и влиятелни родители и са преценили, че никога няма да получат справедливост.

Други са били изнасилени от популярното момче на гимназията или колежа - човекът, който всички харесват и никой не допуска, че може да извърши подобно нещо. Трети оправдават мълчанието си с аргументи, с които обществото обикновено ги замерва - били са с къса пола, не където трябва, в неподходяща компания, в неподходящ час.

Една потребителка в Twitter пише, че момчето е било нейно гадже и затова не е посмяла да определи случващото се като сексуален тормоз. След нея има коментар на жена, която е насилена от най-добрия си приятел и попада в подобна ситуация, в която не смее да рискува да признае.

Те, заедно с актриси, певици и други популярни жени, не описват самоцелно травмите от миналото си.

Целта е да докажат как Тръмп и хората с неговото мислене не са прави в мнението си, че първото нещо, което ще направи жертва на сексуален тормоз, е да изтича в полицията.

Покрай скандала с Уайнстийн мнозина си казаха, че звездите са запазили тайна, само и само за да запазят ролите и ангажиментите си. Сега става далеч по-ясно, че мотивите са доста по-заплетени и трудно подлежат на хладнокръвно описание.

За момента #WhyIDidntReport постовете звучат далеч по-задълбочено и карат четящите ги да се замислят, а не просто да прехвърлят поредната клюка ала Уайнстийн. Дано хаштагът не се превърне в поредния "лов на вещици" и поле за отмъщение към стари врагове.