Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо Брад Пит остави атеизма

Духовният път на холивудския бунтар към чувството, че всички сме свързани Снимка: Walt Disney Studios Motion Pictures
Духовният път на холивудския бунтар към чувството, че всички сме свързани

В страна като САЩ, където има безброй много по вид и типология различни църкви, атеизмът изглежда като бунтарство. Затова и мнозина го възприемат просто като фаза, която в един или друг момент ще отмине, а блудните синове и дъщери ще се завърнат в паството... или поне в някое от многобройните паства.

И ако за повечето атеисти такова отношение е обида за собствените им възгледи, клишето с "просто фазата" е именно сценарият с атеизма при една от най-големите звезди в Холивуд - Брад Пит.

Дълги години Пит беше атеистът в компанията на звезди, принадлежащи към толкова много специфични и ексцентрични религиозни течения, че е трудно да бъдат запомнени всичките. Но вече не. В последното си интервю за сп. GQ актьорът говори (освен всичко друго) и за религиозните си виждания и убеждения.

Звездата от "Имало едно време в Холивуд" и "Към звездите" обяснява как "е преминал през всичко", що се отнася до религията и коментира, че сега малко или много се придържа към вярата, макар и далеч от стереотипното християнство.

"Израснах с християнството. Винаги съм го подлагал на съмнение, но работеше на моменти. И тогава, когато останах сам със себе си, напълно го изоставих и се нарекох агностик. Пробвай някои духовни неща, но не ги почувствах правилно. Тогава за известно време се нарекох атеист, просто като акт на бунтарство. Но не бях наистина. И все пак се определях като такъв за известно време. Чувствах го достатъчно пънкарски", разказва Брад Пит.

В последните години обаче той обяснява, че нещата са се променили и той е усетил, че се връща към вярванията си. "Мразя да използвам думата "духовно", но вярвам, че по някакъв начин всички сме свързани", допълва още той.

Това сякаш поставя край на дългата "война" на актьора с вярата и религията, която започва още от младежките му години. В редица свои интервюта през годините той се е шегувал с темата, особено по начина, по който му е предавана като младеж.

В интервю от 2009 г. с германския таблоид Bild той бегло споменава за отношението си към вярата, което по думите му варира някъде между атеизма и агностизма, като обаче директно се разграничава от всичко "духовно" и религиозно.

През 2017 г. отново за сп. GQ той далеч по-откровено говори за отношението си към вярата и дори се шегува с онова християнство, в което е възпитаван.

"Отраснахме като баптисти, което е чистият, строг и праволинеен вариант на християнството. Тогава, когато бях в гимназията, нашите се прехвърлиха към едно по-харизматично движение, в което имаше говорене на някакви странни езици и правене на някакви пълни глупости", разказва той.

Той споделя и за чувството на вина, което религията го е карала да изпитва от някои неща, които прави - включително за посещаване на рок концерти и други неща, означени като "дело на Дявола".

В един момент обаче открил, че същият плам и чувство на екстаз, което усеща по време на Великденската меса, го усеща и на терена на рок концертите. И това обърнало нещата.

"Спомням си, че отидох на няколко концерта, въпреки че ни бяха казали, че рокът е дело на Дявола. Родителите ни ни пуснаха въпреки това, не бяха твърде строги за това. Тогава обаче разбрах, че този блян, радостта и жизнеността, дори агресията, които изпитвам по време на концерта са същите, които изпитвам и по време на Възкресение. Едното е Джими Суагарт, а другото е Джери Лий Луис, нали знаеш? Едното е Бог, другото е Дяволът. Но са едно и също. Имах чувството, че съм бил манипулиран... Не се усещах прецакан. Просто това доведе до някои изяждащи въпроси, типични за възрастта", разказва Брад Пит.

Именно там за него започва и този "пънкарски" и "бунтарски" период и образа, който изгражда и с който на практика стана известен в Холивуд. По собствените му думи обаче периодът приключва някъде в края на 90-те, когато самият Пит стига собственото си дъно.

"Направо ми се гадеше от мен самия в края на 90-те. Криех се от известността си, пушех твърде много трева. Седях на дивана и просто се превръщах в поничка", разказва той. Тогава обаче решава да предприеме едно пътуване до Мароко, което променя сериозно мисленето му.

Там той вижда "такава екстремна бедност, каквато не бях виждал преди". След това той започва да се интересува от въпроси като неравенството, бедността, проблемите на здравеопазването (и в САЩ, и в страните от третия свят) - нещо, което го кара да започне да се занимава с активизъм.

Реално възгледите на актьора за нещата в духовен план сега могат да се усетят и във филма "Към звездите" (в кината у нас от 20 септември), където той играе астронавт на мисия да открие тайна, оставена от баща му.

По думите му режисьорът Джеймс Грей е искал да бъдат проучени някои по-дълбоки теми и големи идеи, които залага във филма. Пред GQ Пит разказва, че двамата още в началния стадий на филма са разговаряли за цялата свързаност между хората, която е в основата на "Към звездите", и как тя може да бъде показана на екран. Именно от тези разговори са произлезли и много други идеи във филма.

А колкото за промяната във възгледите си, той има прост отговор - годините, все по-голямото себепознаване и това да откриеш наистина важните неща в живота си. Или както Брад Пит го казва: "Просто остаряваш..."

 

Най-четените