Принц Хари отново попадна под прицела на таблоидите - този път заради предполагаемата му нова приятелка Мегън Маркъл.
Актрисата, известна с ролята си на Рейчъл Зейн от сериала "Suits" ("Костюмари"), се оказа в центъра на вниманието на британските медии, които от няколко дни се надпреварват да търсят "жокери", доказващи, че двамата наистина поддържат връзка.
Daily Mail я описва като "обаятелна брюнетка", "отклонение от обичайния тип жени на принц Хари" и "изключение от стила светски блондинки, към който спадаха досегашните му гаджета".
Това, което изданието се опитва да каже всъщност, е, че Маркъл е тъмнокожа.
Или ако трябва да бъдем по-прецизни - Маркъл е дете на родители от различни раси. Баща й е бял, от холандско-ирландско потекло, а майка й е "100% чернокожа", както самата тя я описва. Актрисата, която е израснала в Лос Анджелис и сега живее в Торонто, говори с удоволствие за произхода си пред медиите.
Британската преса обаче има по-различен подход. Таблоидите дадоха всичко от себе си, за да се разбере, че връзката й с Хари е скандална поради един куп причини: тя е разведена, по-възрастна от него (Маркъл е на 35, а Хари - на 32 г.), има някои провокативни любовни сцени в сериала "Suits", а майка й е чернокожа жена.
Всички тези подробности щяха да бъдат пренебрежими - незначителни, неуместни дори - ако ставаше дума за поредната холивудска двойка. Но ситуацията е различна заради принц Хари - петият в реда за наследяване на британския престол.
Самата философия на монархическата династия е антитезата на разнообразието.
Клишето говори само за себе си: "синята кръв" (от испанското sangre azul) се налага като понятие в края на 16 век, за да отличи расовото превъзходство на белите християнски аристократи (с бледа кожа и синкави вени) от евреите, мюсюлманите и африканците, които постепенно губят позициите си в Европа.
Независимо от контекста, в който този се заражда този стереотип, хората продължават да го използват до ден-днешен.
Няма значение и фактът, че кралската кръв отдавна не отговаря на средновековните разбирания за "чистота".
Още от времената на Римската империя в Европа живеят общности от африкански произход. Като се има предвид склонността на европейските монарси към извънбрачни афери с прислужници и роби, не е никак изненадващо, че съпругата на британския крал Джордж III - Шарлът - е описвана като "грозновата" заради тъмната си кожа и широки ноздри.
Подобно е и описанието на кралица Филипа, съпруга на Едуард III, за която се твърди, че била "с кафява кожа по цялото тяло".
Британското общество не се замисля за етническия произход на кралското семейство, нито желае да се разрови в столетните му връзки с търговията на роби. Отношението към хората от смесена раса като Мегън Маркъл, които имат интимни връзки с аристократите от модерната епоха, обаче е двусмислено.
Един от примерите в това отношение е Ема Макуистън - мулатка, омъжена за британския виконт Уеймът, наследник на имението Лонглийт от 16 век. Когато бъдещият й съпруг я представя на майка си, тя директно го пита: "Сигурен ли си, че искаш да постъпиш така с 400-годишното ни родословие?".
Макуистън коментира пред сп. Tatler, че се е сблъсквала с аристократични предразсъдъци многократно.
"Класата си е класа, но расовият проблем си стои", казва тя.
Никой не знае дали това се дължи на осъзнат расизъм или на чиста глупост, но привилегированата общност във Великобритания често изпада в конфузни ситуации. Така например, преди години принц Филип сравни традиционната носия на нигерийския президент с пижама. А самият принц Хари се появи с нацистки костюм на светски бал с маски.
Ако досега Хари не обръщаше особено внимание на сложния проблем за расата и идентичността, сега му предстои сериозно изпитание.
Мегън Маркъл познава не само позитивните, но и негативните последици на произхода си: не само е ставала свидетел на обидни подмятания по адрес на майка й, но и е срещала професионални трудности заради цвета на кожата си.
Случвало се е да й отказват филмови роли, защото била "прекалено черна, за да играе бяла жена" или "прекалено бяла, за да играе чернокожа жена".
Маркъл се гордее с наследството си и това е голямата разлика между нея и кралската династия: семейство, което предпочита да избягва въпросите за миналото си, да ги замита под килима и да се надява, че никой няма да обърне внимание.
