Всъщност кашкавалът никога не е бил особено евтин, дори и когато голяма част от българите са били животновъдци. По тази причина са се търсили хитри начини, с които изостаналият, поизсъхнал кашкавал да се употреби и панираният кашкавал е бил решението. Резените се овалвали в рядка брашнена каша и така се запържвали. После започнало да се добавя яйце за разкош в панировката.
Във времето, в което французите са усъвършенствали своите терини и аспик, ние също сме имали предястия от желирано месо – пача. С нея са се оползотворявали не дотам апетитните парчета от краката, опашката и ушите на прасето. След заваряване и изпускане на естествения колаген, това се превръща в богато предястие, което, нека обаче си признаем, не се харесва на всеки вкус.
Тя е царица на зимнината и пръв приятел на месото, боба и лука, но лютеницата си е точно това изначално – предястие, разядка. Сервирала се е в по-скромни количества, колкото да дойде апетитът, и всяко семейство си е имало собствена рецепта. Често под лютеница се разбира просто едро нарязани и изварени зеленчуци. С навлизането да индустриалното производство лютеницата започва да се влага и като гарнитура, в салати и в други ястия.
Както и за лютеницата, така и за „белия мъж“ е имало безброй рецепти и претенции коя е най-оригиналната. Това е позабравено предястие, с което се е употребявало прясното неузряло сирене. То се е стопявало с малко прясно мляко и масло до получаването на гладка смес. Оттам нататък „белият мъж“ се сервира или солен с още сирене и червен пипер, или сладък – с мед, плодове и сладка.
Дядо Славейков се сочи за автора на първата българска кулинарна книга, в която събира безценни рецепти и съвети. Една от тези рецепти е за тези кисели патладжани – изпечени на сач или на скара и мариновани в оцет, мед и чесън, поръсени с лук или пресен лук. Тази благина се е поднасяла и като предястие, но се е затваряла в буркани и като туршийка.
Тази разядка е олицетворение на пестеливостта – съдържа само чесън и орехи, а ако е много гъста, се разрежда с малко вода. Всичко това едно време се е смилало в дървено или метално хаванче, а сега, разбира се, можем да използваме чопър или блендер. Подправя се само със сол, с нищо друго. В бедни години и в много горещо време често тази разядка и малко хляб са били и основно ястие.
Спанак се яде на целия Балкански полуостров и ястията с него са на почит (в гръцката спанакопита например). Лападът също е популярна зеления, но копривата се яде с кеф почти само в България. Съответно няма нищо по-автентично от разядките от коприва като кашата и панираните листа от коприва. В кашата, за по-блажно, се слага чесън и малко сирене и орехи при възможност, а пърженото яйце е за протеин.
