Затова в галерията сме събрали девет храни, които смятаме за италиански, но не са:
Спагетите са италиански, малките симпатични кюфтенца също се ядат на Ботуша, но комбинацията между двете не съществува в традиционната италианска кухня. Приема се, че изобретението, наречено „спагети с кюфтенца“, е американско или в най-добрия случай измислено от италианци, преселени от поколения в САЩ.
В Италия кюфтетата обикновено се сервират като храна за аперитив в компанията на разнообразни сирена, а не на паста. Спагетите пък според италианците рядко си вървят с месо и те предпочитат да ги смесват с по-леки зеленчукови сосове.
Фетучини, комбинирани с кремообразен сос от сметана и пармезан плюс пилешко месо и евентуално зеленчуци - съчетанието звучи изкусително, но не е италианско. Наименованието „Алфредо“ е напълно непознато в старите италиански ресторанти, а сосът е абсолютна американска измислица на италиански емигрант в Ню Йорк от началото на XX век.
Смята се, че оригиналът на подобни фетучини съдържа само пастата, масло и пармезан, който се разтапя от топлината в тигана и образува кремообразна текстура на ястието.
Дори не сме сигурни защо тази салата се приема за италианска, но мнозина погрешно смятат, че идва именно от Ботуша. Всъщност салата „Цезар“ е изобретение на готвач с италиански произход, който е притежавал няколко заведения в Мексико и решил да предложи едновременно свежа и питателна салата със зеленчуци, пиле, аншоа, сос и крутони.
В Италия в момента на много места се предлага салата „Цезар“ заради засиленото ѝ търсене, но е голяма вероятността да ви изгледат накриво за поръчката.
Пицата с пикантен колбас е любима, само че ако в Италия си поръчате пица „Пеперони“, ще получите тесто с щедра добавка от… чушки. Не се знае къде се е получила тази „грешка в превода“, но в наши дни е широко разпространена и както в Америка, така и в Европа под „Пеперони“ се разбира пица с лют салам.
Като цяло истинската италианска пица има малко общо с твърде гарнираните ѝ европейски и американски събратя и е по-вероятно да получите пица с тънки резени прошуто, отколкото с пикантни колбаси.
Пилето в пармезанова коричка често в менютата се среща като „Пиле Пиката“ и се сервира с щедра доза паста за още „по-автентичен“ вид. Ястието обаче няма италиански корени и се приема, че е английска или американска измислица с доооста лек италиански привкус.
На Ботуша пък можете да опитате резени патладжан в пармезан, които са не по-малко вкусни, а и са далеч по-автентични.
Обожаваме чеснов хляб, но в Италия и по-точно в традиционната италианска кухня той не фигурира. Няма точни данни кой находчив човек е решил да комбинира френска багета с изобилие от масло и чесън, само че трябва да признаем, че резултатът е наистина вкусен. Просто не е италиански.
Италианският „оригинал“ на рецептата са брускетите, които се сервират като предястия и аперитив. Те обаче се приготвят с италианската чабата, а не с френската франзела.
Тук по-акуратно е „италиански“ да бъде в кавички, понеже тази смес от зехтин, оцет, зеленчуци, подправки и захар или мед не е с италиански произход. Той е забъркан в някоя американска кухня в средата на XX век и бързо придобива популярност, защото е вкусен и лесен за приготвяне. Думата „италиански“ така и не изчезва от наименованието.
Всъщност италианците предпочитат салатите си много леко овкусени и добавят пестеливо капки зехтин и оцет към тях. Щедрите заливки от зехтин и мед, сметана и шепи с подправки не са им по вкуса.
Какво по-италианско от хубав, плътен доматен сос? Оказва се, че често правим доматения сос не съвсем по италиански, а сосът „Маринара“ няма нищо общо с Ботуша. Причината е, че той обикновено е твърде доматен и с много малко подправки и зехтин, което го прави и леко безличен и прекалено калоричен.
Оригиналните италиански доматени сосове най-често са по-леки, но с изобилие от зелени подправки и зехтин, които им придават далеч по-отчетлив и запомнящ се вкус.
Сандвичите, поетично наречени Муфулета, са пълни с всичко, което свързваме с Италия - хубави колбаси, сирене проволоне, маслини и зехтин, той не е италиански. Корените на сандвича могат да бъдат проследени до Ню Орлеанс и пазарите, които италианските мигранти са си организирали. Там търговците са сглобили нещо лесно за хапване и засищащо, каквото е Муфулета.
Истинският италиански сандвич е далеч по-деликатен и не чак толкова калоричен и обикновено се ограничава до чабата с тънки резени колбас и малко зеленчук за свежест.
