Да започнем с мястото, за което почти всеки се сеща, когато чуе „вино“ – най-малкия български град, полегнал в югозападните поли на Пирин. Макар да е в самия ъгъл на картата, магистрала „Струма“ уверено води нататък, а кацналите възрожденски къщи, разположени по двата бряга на Мелнишката река, посрещат топло всеки гостенин.
Второто, което ще ви се случи, когато оставите куфара си, е да ви предложат чаша вино. Най-напред от „Широка мелнишка лоза“ – местния червен прославен сорт, който вирее само там (и в съседните Петричко и Сандански), тъй като по-високата годишна температура истински му се харесва (по-топлолюбивите от нас разбират).
Има най-малко три сериозни причини да посетите Старосел – виното, минералните басейни и археологическите забележителности. Да започнем отзад напред. Селото се намира в централната част на община Хисар, под южните склонове на Същинска Средна гора, а археологическите находки в района доказват, че там е кипял живот още преди 7-8 хилядолетия. Най-хубавото от всичко е, че част от свидетелствата за тази цивилизация са запазени и могат да се видят – Тракийският комплекс в „Четиньовата могила“ е най-големият открит царски комплекс с мавзолей, а в района има и 10 запазени могили, сред които „Хоризонт“ – единствената гробница-хероон с десет колони в ранен дорийски стил, където по вечния си път е поел виден тракийски аристократ.
Почти навсякъде в района на Пловдивско има отбивки за винен туризъм, но село Брестовица, разположено на 17 км. югозападно от града, носи смелото прозвище „Столица на виното“. Това изобщо не е шега – през 2015 г. няколко винарски изби в селото решават да патентоват това име с идеята да привлекат внимание, а за радост, има и защо да го правят.
Но да си дойдем на думата – в селото има няколко винарски изби, които предлагат да опитате продукцията от над 15 000 декара лозови масиви, като всяка бутилка носи собствена философия и вкус. Не пропускайте да поискате по чаша мавруд и рубин.
Може би сте чували, че от Южна България идва хубавото червено вино, а от Северна – бялото. Изключения има и в двете посоки, но умереноконтиненталният климат на Дунавската равнина наистина се харесва на белите сортове, а в това твърдение можете да се уверите и със собственото си небце.
За целта се отправете в посока Велико Търново, но се отбийте в две посоки, близо до старата столица – Павликени и Сухиндол, разположени на 13 км. един от друг. За винопроизводството там свидетелстват находки от V век пр. н. е. – амфори за пренасяне на вино, винарски преси и фигури на бога Дионис. Съвременните винарни в района пък са наследници на най-старите лозаро-винарски кооперативи в България (още от 1909 г.)
Първото, което ще ви дадат да пробвате, е вино от местния сорт „Гъмза“ – цар на червените десертни вина, който има силно изразен плодов аромат на малина и ярък светлочервен цвят. В района можете да опитате и памид, но да се върнем на белите вина – поискайте чаша шардоне, мускат, совиньон блан или дайте шанс на прочутия местен пелин. Във всеки случай няма да сбъркате.
Оставаме на север, но се отправяме в посока изток, където се намира цял един важен район на винарската карта – Северният черноморски. Той е доста обширен и включва Варненска, Добричка и Шуменска области, както и Търговище и Разград, а общото между тях е ниската надморска височина и мекият умереноконтинентален климат. В него има и куп места, подходящи за екскурзия, но Велики Преслав има едно сериозно преимущество – богатата история.
Знаете, градът възниква през втората половина на IX век по време на управлението на княз Борис I. Представлява военен лагер с укрепен дворец и гарнизон, разположен на 30 км от столицата на Първата българска държава Плиска, а скоро след това – през 893 г. – е обявен за столица.
След разходката не забравяйте и да питате за местното вино – районът е изключително подходящ за отглеждането на бяло грозде, затова поръчайте чаша димят, ризлинг, пино гри, шардоне, траминер или совиньон блан – изборът е ваш. И кажете едно „наздраве“ за сърцето, имало кураж да обича!
