На ниска скорост. Противниците на женския футбол твърдят, че той е твърде бавен и приспивен. Без никакво съмнение скоростта е по-ниска в сравнение с мъжките мачове, но в крайна сметка причината е чисто физиологическа.
Псувни и клетви. Как така футбол без псувни? А и жените са далеч по-изобретателни в клетвите. Мнозина твърдят, че на терена те изричат далеч по-страховити неща в сравнение с мъжете.
По-малко единоборства. Разбира се, някои от момичетата са загрижени за здравето си. Истинските професионалистки обаче не се страхуват от твърди шпагати и въздушни сблъсъци.
Мръсни похвати. Щипане, скубане и хапане. Да, това са обичайните методи, когато жените си разчистват сметките. А когато на терена има някаква лична вражда, ситуацията излиза от контрол. А когато съдията се намеси, обикновено е твърде късно.
Своенравност. Често футболистките пренебрегват напълно треньорските указания и правят на терена каквото си поискат. Разбира се, това не важи за отбори като Китай и Корея, където наставленията се спазват до последната буква.
Груби влизания. Действително има момичета, които не жалят съперничките си. Някои нарушения изглеждат плод на емоция, а не на тактическа необходимост. А агресията често излиза извън всякакви рамки.
Суета. Отдавна съществува схващането, че на терена жените мислят първо за външния си вид, а след това за самата игра. Това обаче е доста пресилено. А и не бива да забравяме, че някои от звездите в мъжкия футбол прекарват цели часове пред огледалото.
