Това е положението.
Българският футбол стигна дотам националният отбор да трепери в 90-минутно опълчение срещу съперник като Косово и да се радва, че е реализирал единственото си положение, а вратарят е направил четири спасявания и веднъж гредата го е спасила, за да се устиска геройско 1:1.
Денят, започнал с медиен фойерверк за налудничава треньорска въртележка при националите, завърши с тъжна и показателна продукция на терена от страна на изморени, безидейни и безлични български футболисти, които го карат предимно на гол ентусиазъм.
Не че трябва да се сипят някакви големи обвинения към главните действащи лица от вчерашната вечер в Прищина. Българският национален отбор игра според възможностите си.
Беше прекомерно предпазлив и тактиката на Петър Хубчев беше изключително негативна, но селекционерът добре познава футболистите си, беше проучил и съперника.
България все още не може да издържи чисто физически на два мача за четири дни, а знаехме, че Косово ще пресира и ще търси победа пред пълните трибуни. Уви, в момента не разполагаме с единици, които могат да вземат топката от такъв съперник, да се движат активно, да си подават разумно и трайно да притъпят натиска му.
Имаме футболисти, които могат да стъпят здраво, да се ритат и да пречат на противника да играе. Това българските национали правеха успешно в някои периоди от срещата, в други обаче издишаха пред по-сериозната класа на съперника и позволиха редица положения пред Михайлов.
Хубчев знаеше, че не може да надиграе, а само да излъже Косово.
И планът му не беше далеч от това да проработи, тъй като България удържа на първоначалния натиск, поведе в резултата и трябваше да използва психологическото си предимство. Уви, уменията на нашите не стигнаха, за да "убият" мача и те допуснаха изравняване, нещата отиваха и към пълен обрат - затова дефанзивната смяна с излизането на Спас Делев и влизането на Петър Занев може да беше унизителна, но това не я прави по-малко адекватна.
В този период Петър Хубчев вече беше осъзнал, че трябва да спасяваме точката и при това превъзходство на съперника е реална опасността да загубим, и то дори с разлика.
Всъщност не е изненадващо, че класата на Косово е по-висока.
Този отбор е в пета урна само заради краткото си съществуване и със сигурност ще се изкачи нагоре в ранглистата на УЕФА. Косоварите са играчи от прилични европейски отбори, не им липсва самочувствие, в голямата си част са от бежански семейства и са научени на футбол в чужбина.
Хубчев и футболистите му нямаше как да надскочат себе си в този сблъсък. Те направиха необходимото, за да вземат едната точка, и заслужават да ги подкрепим на трибуните, когато посрещнат Косово на 10 юни на "Васил Левски".
Но когато за четири дни ни надиграва първо Черна гора, а после Косово, вече няма как всички да не си дадат сметка, че нещо в българския футбол трябва да се промени.
Важното е да си дадат сметка и по високите етажи в БФС, където се правят, че случващото се не е тяхна работа. Те са потънали в сладко безвремие и тях ситуацията в централата си ги устройва. А когато трябва да отговарят на неудобни въпроси, обясняват, че осигуряват отлични условия за националния отбор.
Истинският въпрос обаче е какво се прави, за да се произведе едно ново поколение български футболисти, които да са на съвсем различно ниво от сегашните.
Какви резултати дава Програмата за развитие на детско-юношеския футбол? Какво e сбъркано в школите, които произвеждат все по-малко качество, какво трябва да се промени в тях и как футболният съюз може да помогне?
Властта, окупирала отдавна БФС, дължи отговори на онези фенове, продължаващи да подкрепят националния отбор - въпреки тази (да си го кажем честно) грозна гледка, която им се налага да изтърпят в мачове като вчерашния срещу Косово.
А приказките за класиране на голямо първенство служат единствено за поддържане на заблудата, че в този си вид българският футбол може да произведе някакъв успех. Не, не може. Който още има някакви съмнения и надежди, да прегледа пак 90-те минути опълчение в Прищина.
