„Това не е Аржентина!“ – със сигурност, всеки от вас си е казал това поне веднъж по време на катастрофалната загуба с 0:3 от Хърватия.
„Албиселесте“ не приличаха на себе си. Не приличаха на финалист от предишното Световно първенство. Не приличаха на фаворит за титлата на Мондиал 2018. Не приличаха на отбор, който има един от най-гениалните футболисти в историята на футбола в състава си.
Не приличаха на отбор, като цяло.
Селекционерът Хорхе Сампаоли каза, че го е срам. И как да е иначе? Това е най-слабият старт на Мондиал за Аржентина от 1974 година насам. Но отново не даде отговори на най-наболелите въпроси.
Към този „Къде е Мауро Икарди?“, който питаме няколко месеца вече, след крушението срещу Хърватия се добавят и „Къде беше Пауло Дибала срещу Исландия и защо не започна като титуляр срещу Хърватия? Защо Гонсало Игуаин беше оставен на пейката и в двата мача? Къде са Федерико Фасио, Анхел Ди Мария, Джовани Ло Селсо и Евер Банега? Какво правят футболисти като Енцо Перес, Салвио, Маркос Анкуна и Таглиафико в състава?“
Проблемите бяха на лице още по време на квалификациите и ако в Аржентина са се надявали да напаснат отбора в движение, този план се провали с гръм и трясък.
Кой го нареди този състав, г-н Сампаоли? И защо в нито един момент Лионел Меси не беше сменен? Играта на Аржентина очевидно не вървеше. Меси беше пазен постоянно от по двама-трима футболисти и от хървати, и от исландци. И въпреки това, трябваше да се справи по-добре.
Пасивен, безизразен, някак дори не напълно на терена. Аржентина се нуждаеше от истински капитан, който да надъха съотборниците си. Къде беше геният, пред който се прекланят милиони, и не само в родината му? Къде беше човекът с лента на ръка, който да поведе отбора си, да се скара на съотборниците си, да се опита да организира играта?
Боли, сигурно. Сампаоли каза и това. Боли, но не като кинжалът на Лука Модрич – термин, който се завърна, заедно с легендарния Петър Василев-Петела в ефира на БНТ, а като кинжал, забит в гърдите.
Боли като пропусната, може би последна, възможност за Меси да се извиси до ореола на Диего Марадона там, горе, на футболния небосвод.
И Сампаоли, и футболистите му знаят много добре, че ще бъдат разкъсани, ако се приберат още след груповата фаза. А това далеч вече не е невъзможен сценарий, какъвто изглеждаше преди началото на първенството.
Да, Аржентина попадна в, може би, най-тежката група. Но само една точка след мачове срещу Исландия и Хърватия едва ли е влизало в плановете на аржентинския щаб.
За „албиселесте“ остава единствено да победи Нигерия в последния си мач и да се моли. Да се моли на благоприятен сценарий, който да ги класира напред.
С тази игра обаче и евентуален съперник като Франция, 1/8-финалът изглежда максимумът, който Аржентина може да запише на това Световно.
