Загубата от Хърватия у дома сложи сериозно препятствие пред националния отбор на България по пътя му към Евро 2016. Ако някой вярва, че селекцията на Любослав Пенев наистина има сили да се класира за европейските финали. Защото норвежците определено не вярват в това и се постараха да убедят и нас в същото.
Но след първата загуба националите за първи път от доста време казаха това, което медиите и феновете очакваха да чуят от тях - признаха си, че са играли слабо и че са разочаровали публиката. Което е стъпка в правилната посока. Ако последва нещо друго, а не поредната порция извинения и хленч. Както се случва от снощи насам. Пак защитата, тоя-оня, а духа на отбора и желанието за игра никакви ги няма. Както пише в една социална мрежа: "Чалгаджиите са много зле".
През изминалата кампания - за световното в Бразилия, националният ни отбор даде някаква надежда, че може да играе като колектив - без големи звезди, но с усилия на терена и отборен дух. Което донякъде беше достатъчно да повярват много хора в клишето, че в съвременния футбол вече няма слаби отбори. За съжаление, на нас ни се случва да го чуваме твърде често, особено когато падаме от тимове, които имаме сили да бием.
И капитанът на националния отбор Ивелин Попов беше пределно прав, когато каза, че на феновете им е омръзнало от оправдания. Защото излъганите надежди са нещо по-лошо от това да не очакваш нищо.
Дано неговото мнение да обобщава това, което мислят и неговите съотборници. Което означава, че феновете вече трябва да очакват по-сърцата игра и раздаване на терена. Нали?
Защото ако дойдат още такива мачове, белязани от бездушно присъствие на националите, последвано от извинения и обяснения, публиката ще обърне гръб на усилията на Пенев и селекцията му.
В същото време европейските квалификации показват, че отбори с по-скромни качества, някои от които пряко сравними с нас, могат и се представят вдъхновено и силно. Полша би Германия, Словакия нанесе загуба на бившия световен шампион Испания, за победния ход на Словения няма смисъл да отваряме дума. Както и за победата на Исландия над Холандия. Нали знаете какво ще стане у нас, ако случайно вземем, че бием Холандия? Автоматично ще се обявим за почти европейски шампиони.
Значи има начин, трябва обаче да се намери този начин. И феновете видяха, че няма смисъл от оправдания след мача, играта на българските национали говореше много по-силно от думите им след загубата.
Защото когато отборът се борил докрай, но пак е загубил, публиката ще го изпрати с аплодисменти. Желанието и усилията невинаги са достатъчни за успех, но са задължителен елемент от това да спечелиш уважението на тези, за които играеш. Може би е малко късно професионалните футболисти да научат това, но никога няма да им е излишно. Иначе всеки може да измисли няколко думи извинения, които да звучат като прочетени.
Или да се чуди как да обяснява загуба от отбор, в който ритат 15-годишни. Ами ако норвежците бяха пуснали в игра всички, които имат право да гласуват и да си купуват алкохол?
