Прави ли ви впечатление как броени дни преди началото на Евро 2012 английските национали един след друг отпадат от сметките на новия селекционер Рой Ходжсън. Ходжсън действа решително, но при Рио Фърдинанд удари на камък - селекционерът ще постигне своето, но от лагера на Фърдинанд оплакванията и писъците стигнаха до небесата - агентът му обяснява как това било „безобразие", днес е ред на Рио да се оплаче пред пресата, после ще напише нещо и в собственото си списание - №5, ако се чудите как се казва и т.н. Хладнокръвната и джентълменска реакция отсъства, Рио се цупи като сърдит пубер, с който не може да се общува.
Сякаш, без Фърдинанд, футболът в Англия ще свърши. Всъщност, само футболните репортери на английските вестници са убедени, че Фърдинанд е качествен футболист, останалата част от света го смята за арогантен тип, който като повече футболисти на Острова си пада по пиенето и чуждите жени.
Но показателна е реакцията на Фърдинанд, която между другото не за първи път се изкачва високо в скалата за измерване на арогантността. И преди Рио е имал проблеми с реакцията - като получи по-ниска оферта за новия му договор или пък медиите го успеят да го провокират.
Всъщност, Фърдинанд може да се поучи от свой колега - от българина Мартин Петров. Неговият Болтън изпадна от Висшата лига, а Мартин не беше повикан в националния отбор на България. Крилото се оплака, че новият национален селекционер Любослав Пенев си ограничил общуването с него до пожеланието за приятна почивка. И нищо повече. Но Петров заяви, че без значение дали ще го викат или не в националния, той винаги ще е на разположение, защото иска да играе за България. Нищо, че сега му е криво и се чувства огорчен. Ще му мине.
Рио, чуваш ли?
