Епопея на безразличието. Дали ще е Айзък или Андри - какво значение има?

Епопея на безразличието. Дали ще е Айзък или Андри - какво значение има? Снимка: Startphoto
Чуй статията
Аудио от изкуствен интелект

Преди месец в Англия се игра мач, който задължително трябваше да се предава в България и да се повтаря след това често по каналите на медията, която има правата за второто ниво Чемпиъншип. И това не е критика към колегите, защото и те изобщо не подозираха за дълбочината и значимостта на сблъсъка Уест Бромич - Блекбърн в българския контекст.

Голям мач стана, домакините биха с 3:2. И не заради петте гола и драматичния развой, минал през 0:2, трябваше да се дава в праймтайм този двубой у нас. А заради факта, че двете попадения за гостите вкара Андри Гудьонсен, а изравнителния гол за домакините дойде от крака на Айзък Прайс. Това са фигури, които вече заемат важно място в българската футболна история.

През октомври 2024-та този Прайс ни гръмна хеттрик, а Северна Ирландия ни отнесе в Белфаст с 5:0 в турнира Лига на нациите. Преди три дни същият Гудьонсен от Блекбърн ни наши пак три гола, а Исландия ни разгроми също с 5:0 насред Пловдив. Пак в същия турнир, ако това изобщо има значение.

Та Прайс от Уест Бромич и Гудьонсен от Блекбърн са вече имена с особен статус в родната история на играта. За има-няма две години, двамата записаха хеттрик срещу България. При това в мачове, завършили с един и същ, тежък и доста конфузен за нас резултат.

От петицата в Белфаст до петицата на "Колежа" минаха две години.

На средата на този път Турция ни завъртя едно 1:6 на "Васил Левски", а ако не беше вроденият аристократизъм на Испания, щяхме да имаме още поне една "петица" или "шестица" миналата есен в световните квалификации. Спряха на три тук и четири у дома момчетата на Де Ла Фуенте, които днес са първенец на планетата.

Да бъдем реалисти - мачовете с Испания никога не биха били повод да охулиш българския отбор, че е паднал с 3, 4 или повече гола, защото се случва на далеч по-сериозни тимове от нашия. Но пораженията от Северна Ирландия, Исландия, че и от турците, които реално от онзи мач правят серия от доста слаби резултати, са друг случай.

Северна Ирландия и Исландия ясно ни показаха къде сме в йерархията на съвременния футбол, а именно - някъде между Гибралтар и Естония. Надяваме се поне да не сме много под естонците, че в понеделник вечер ни чака гостуване там.

Да те бият с 5:0 нации, които във футбола не бият никого с 5:0, си е сериозно постижение.

А това, че тежките поражения са регулярни и ги чакаме кажи-речи на по 12 месеца, вече говори за постоянство в посредствеността. Не е изключение, както би било, ако имаме една такава загуба за 5-6 години или декада.

Да ровим пак в причините или да опитваме да упражняваме чувство за хумор върху случилото се в петък, направо е безсмислено. Но идва една друга важна тема. Май на никого вече дори не му се занимава и с това.

След 0:5 в Белфаст имаше гняв, имаше обвинения, скандал с това какво се е случвало в хотелски стаи на отбора, изявления на висок тон, гръмки заглавия...

Сега нещата са направо като рутинни. И това е точно така - ние не сме изненадани, че исландците ни слагат петица и дори спират да играят в последните минути, защото имат още един мач.

Епопеята на безразличието е най-тежката присъда за българския национален отбор.

Не бихме казали за футбола ни като цяло, защото на клубно ниво има изключения и се случват неща, които дават искрици надежди. Европейски победи през лятото на грандовете ни, отличен шанс особено за Левски да се класира и за пролетни приключения, нов стадион и сериозен прогрес при ЦСКА... Но това са неща, които са извадени от контекста на играта генерално у нас като уредба и система.

Системата я видяхме в петък. И я гледаме години наред.

Последните три са особено тягостни, но когато безразличието замени гнева и протестите, може би е време да загасим лампите.

Седмичен бюлетин

Задоволи любопитството си по най-удобния начин — най-интересните статии директно в пощата ти.

Най-четените