Десет дни след унизителното 0:4 в Ел Класико, Реал Мадрид се нуждаеше не просто от победа срещу Милан.
"Белите" имаха нужда от марково представяне в Шампионската лига. От доказателство, че тимът прогресира, че треньорът Карло Анчелоти има решения на проблемите и най-вече - че новият проект начело с Килиан Мбапе върви в правилната посока.
Но загубата с 1:3 от Милан насред "Сантяго Бернабеу" беше още от същото. Поредна индикация, че нещо страшно се е объркало при шампиона на Испания и Европа и с Мбапе в редиците си той е по-слаб, отколкото беше през миналия сезон.
Представянето на Реал срещу "росонерите" приличаше на това срещу Борусия Дортмунд преди две седмици, но само в негативните аспекти и без позитивните.
Тогава отборът на Анчелоти зрелищно се завърна от 0:2 до 5:2 след вихрени минути през втората част. В сблъсъка с Милан също видяхме разочароващо и хаотично първо полувреме, но този път го нямаше вдъхновението, което да доведе до нов ефектен обрат.
Вместо това, вечерта вървеше от лошо към по-лошо.
Анчелоти направи каквото можа с петте си смени и вкара Едуардо Камавинга, Браим Диас, Дани Себайос, Родриго и Фран Гарсия след почивката. Реал обаче не живна и всъщност изглеждаше все по-объркан на терена.
Бяха създадени предостатъчно шансове и към вратата на Майк Менян имаше 23 удара, но голът от дузпа на Винисиус Жуниор си остана единствен в полза на домакините.
Не липсваха моменти, в които съвсем друг развой на мача изглеждаше възможен.
Голът на Антонио Рюдигер, ако беше признат, щеше да направи резултата 2:3 10 минути преди края. Но ВАР видя засада и го отмени.
В една от късните си изяви Менян спаси изстрела с глава отблизо на Диас, така че мадридчани имат за какво да съжаляват. Но не бива да забравят и че можеха да допуснат още няколко гола, тъй като Милан оставаше опасен в предни позиции.
Общо взето, за Реал почти нищо не се получи и това е финалната оценка в пореден мач на тима.
Видяхме изстрели от звезди като Лука Модрич и Джуд Белингам, които бяха направо комично неточни. Видяхме и поредните пропуски на Мбапе, отправил осем удара в мача, пет от тях извън рамките на вратата.
Част от футболистите са в отчайваща форма и например Орелиен Чуамени неслучайно беше освиркан след смяната си през паузата.
Гледайки облика на Реал в момента, човек се пита защо тази забележителна група играчи изпитва такива трудности.
Това е отбор с Винисиус и Мбапе в атака, с Белингам и Феде Валверде в халфовата линия, с Рюдигер и Едер Милитао в защита. Елитните изпълнители във всяка линия би трябвало да гарантират нещо повече.
Отборното представяне през кампанията обаче е далеч от елитно и затова напрежението върху Анчелоти се покачва.
Досегашните мачове в Шампионската лига до един бяха малко или много неубедителни.
Срещу Щутгарт бяха необходими късни голове на Рюдигер и Ендрик, за да се стигне до победата с 3:1. При загубата с 0:1 от Лил бяха пропуснати редица шансове.
Обратът срещу Дортмунд беше вълнуващ и вдъхновен от знаменита игра на Винисиус през втората част, но първото полувреме беше шокиращо слабо.
Няма как да се пренебрегне влиянието на дългоочаквания Мбапе върху отбора и разочароващия, макар и донякъде предвидим спад покрай разместванията в предни позиции.
Присъствието на французина засега сякаш пречи на Винисиус и особено на Джуд Белингам, чиято нова позиция не му позволява да допринася както преди.
Цялостно английският национал не се представя лошо, но ролята му е все по-периферна.
До 5 ноември миналата година той вече беше вкарал 13 гола за Реал, а през този сезон няма нито един. Очевидно Анчелоти не знае какво да прави с него, защото снощи го беше върнал в лявата част на полузащитата, където Джуд играеше през голяма част от 2023/24.
През последните седмици халфът се задържаше повече отдясно, включително и срещу Барселона. Но и оттам не излиза на голови позиции, а последното му попадение за клуба дойде преди цели 176 дни.
Дали заради присъствието на Мбапе, заради отказването на Тони Кроос, контузията на Дани Карвахал или заради нещо друго, и играта в защита на Реал Мадрид не е същата.
Тя беше сред най-силните страни на отбора миналия сезон, но сега допусна 10 гола в последните 4 мача.
Милан с лекота застрашаваше вратата на Андрий Лунин и се наслаждаваше на зейналите пространства в средната линия на съперника.
Конкретно Рафаел Леао тормозеше Лукас Васкес, който е твърде далеч от нивото на Карвахал на десния бек.
Срещу тази защита не беше изненада, че Алваро Мората се разписа и така вкара за седми път на своя бивш отбор.
Испанецът се труди много в мача, връщаше се назад, комбинираше и демонстрира какво трябва да прави един модерен централен нападател - роля, каквато Мбапе все още не може да изпълни за новия си тим.
Реал ще трябва да изчака двайсетина дни, преди отново да играе в Шампионската лига, а следващият тест е сериозен.
Гостуването на "Анфийлд" срещу лидера във Висшата лига Ливърпул лесно може да се превърне в кошмар при подобен подход от играчите на Анчелоти.
Преди това предстоят мачове с Осасуна и Леганес в Ла Лига. Това са срещи, в които залогът изведнъж нараства сериозно - защото победите са повече от задължителни, за да се заличи усещането за някаква криза при "белите".
В противен случай, когато мадридчани стигнат до "Анфийлд" напрежението вече може да се е покачило толкова много, че точно срещу Ливърпул да бъде достигната точката на кипене.
Определено този сезон за Реал ще е по-тежък от очакваното.
И Мбапе и компания трябва да покажат нещо доста различно от последните постни продукции, които не отговарят нито на техните претенции, нито на статута на Реал Мадрид.
