Българският футбол е като някаква тъжно-смешна история, разказвана от познати сладкодумници, но с годините и естественото ни остаряване вече някак не ни е забавно.
На границата между досада, безразличие и чат-пат активирана ярост срещу поредния безумен резултат, просто маркираме случващото се.
В понеделник вечер националният отбор добута до 1:1 с Беларус, въпреки че му трябваше задължителна победа, за да изпълни целта си.
Тази цел бе ясно и категорично заявена преди старта на турнира Лига на нациите от президента на БФС Георги Иванов и от селекционера Илиан Илиев. Първо място в групата. Нищо друго.
Тя - групата - по никакъв начин не бе някакъв Еверест на футболното усилие. Беларус, Люксембург и Северна Ирландия. Да кажем, че това са средни отбори за европейските стандарти, ще е щедър комплимент към техните умения и резултати.
По-скоро някъде в сектора под средните, но не и "футболни джуджета".
Този последният израз, между впрочем, е добре вече да бъде забранен с декрет за употреба, когато у нас говорим за футбол. Нямаме никакво право да наричаме така нито един отбор в света. Поне не и от позицията, до която сме се докарали.
Та в тази група сме втори. Някак вързахме 9 точки, като спечелихме две победи и направихме три равни мача. Наглед - ОК като постижение, ще кажете.
Добре де, но какво му е ОК на това да биеш с по 1 на мъка Северна Ирландия и Люксембург? И то, след като като в гостуването на Херцогството си се бранил като Алмерия насред "Бернабеу" в ерата на галактическия Реал?
И какво му е ОК да направиш два равни мача с безнадеждния Беларус, а в последните минути в София да трепериш да не ти вкарат втори гол и да отидеш извън играта даже за баражите.
Шест мача, 9 точки. Вкарани голове - внимание: Общо три. Ако според дори един нормален човек това е ОК, значи нещата съвсем са заорали в дъното.
Получени голове - 6. Да, повечето паднаха в един мач при 0:5 от Северна Ирландия, което само по себе си е сюрреалистичен и напълно неприемлив резултат. Сан Марино не пада с 0:5 от Северна Ирландия. Никой не го прави.
А, да - две думи за Сан Марино, който в същата понеделнишка вечер би навън Лихтенщайн. Ето този архитип на футболно джудже спечели едва третата си победа в цялата история - след над 30 години съществуване на националния отбор!
И - и тук също внимание - се класира да играе в Лига С.
Уточняваме, че ако България не бие на баражите през пролетта съперника си от по-горното ниво, чието име още не знаем, също ще остане в Лига С.
Ще е на едно ниво със Сан Марино, иначе казано. Както искате го погледнете, но това си е поредното доказателство, че сякаш всички правят някакви стъпчици напред, освен... не ни се иска да го казваме.
Стандартите ни са паднали толкова, че четем и слушаме коментари как този или онзи, заиграл в изпадащ отбор в Нидерландия или средняк към изпадащ в Португалия, са решението на проблемите. И ще направят разликата. Стандартите са толкова занижени, че победата в Люксембур г след едно потресаващо второ полувреме в глуха защита, бе определена, едва ли не, за някакъв подвиг в мирно време.
Две неща са ясни, оставяйки настрана сарказма. Първото е, че въпросът с това Илиан Илиев да е или изцяло национален селекционер, или да остави поста и да си води Черно море, трябва да бъде решен бързо.
Не можем да идем на световни квалификации и баражи в Лигата на нациите напролет в такава ситуация със съвместяващ длъжността треньор.
Цялото уважение към Илиан, който е вероятно последната неупотребена надежда нещо да се промени, но няма как да е едновременно и клубен, и национален наставник. Няма го никъде по света и е недопустимо да продължава.
Второто е, че отборът ни наистина е критично слаб и на ръба на това да го наречем безперспективен.
Имаме играчи, които или са от нашето първенство, или са на ниво под средното в Европа като ежедневна среда в чужбина. А и са в такава възраст, че няма изгледи това ниво да се вдигне с трансфер в някой по-силен отбор. Това имаме, а то не е никакбляскаво или обнадеждаващо.
И пак се връщаме към извод, който неведнъж правим в ерата след последните наистина силни играчи в националния като Бербатов и двамата Петрови.
Трябва ни много силен и отдаден щаб треньори, които да опитат да извлекат максимума с работа на всякакво ниво с този материал - психика, тактика, колектив, изграждане на увереност и манталитет, който да компенсира техническите и спортно-техническите дефицити. И такива отбори има из Европа.
Дали ще стане - един Бог знае. Но поне може да се потърсят точните хора и да се опита.
Ако е Илиан, то трябва да се постави ясното условие да не е треньор само за лагерите и мачовете. Това е неуважително, няма как да работи и би показало само, че амбиициите и целите ни са празни приказки.
Нямаше никаква логика да сме първи в групата. Добре, че накрая не станахме трети - ако беларусите бяха вкарали в последните секунди в София, за което имаше предпоставки.
Няма сензация или трагедия в случилото се. Но изглежда вече имаме и примирение с такъв стандарт на представяния и резултати.
След две победи за две години в официални мачове и нокаути като 0:5 в Белфаст - това също не е изненада.
