България окончателно забрани отглеждането, развъждането и умъртвяването на животни с цел добив на ценни кожи. Народното събрание прие единодушно промените в Закона за ветеринарномедицинската дейност, с които се слага законодателен край на индустрия, срещу която природозащитни организации водят кампании от години.
Забраната обхваща норки, лисици, чинчили, енотовидни кучета и други животни, отглеждани и убивани единствено заради козината им. Новите разпоредби определят тази дейност като проява на жестокост към животните.
Предвидени са и финансови санкции. За физическите лица глобите са от 800 до 1500 евро при първо нарушение и от 2000 до 6000 евро при повторно. За фирмите санкциите започват от 2500 евро и могат да достигнат 10 000 евро при повторно нарушение.
Забраната не обхваща кожите, получени като вторичен продукт от животни, отглеждани за храна, нито тези от законен лов.
Макар решението да е взето сега, в България на практика вече няма действащи ферми за ценни кожи. Последната ферма за американски норки, разположена край старозагорското село Маджерито, прекратява дейността си през 2025 г.
Същата година Върховният административен съд окончателно потвърждава законосъобразността на заповедта на Министерството на околната среда и водите от 2022 г., с която се забраняват вносът и отглеждането на американски норки заради рисковете за биоразнообразието и общественото здраве.
Приемането на специална законова забрана има друга важна цел, да не позволи подобни ферми да бъдат откривани отново в бъдеще, включително от производители, които биха преместили дейността си от други европейски държави.
Темата за условията в тези ферми многократно е предизвиквала обществено недоволство. През 2022 г. организацията "Невидими животни" публикува кадри от ферма за норки в Старозагорско, които показват животни, затворени в тесни телени клетки при лоши условия.
Освен въпросите за хуманното отношение към животните, природозащитните организации от години предупреждават и за екологичните рискове. Американската норка е инвазивен вид, а избягали екземпляри могат да застрашат местни животински популации.
През 2022 г. "ЧЕТИРИ ЛАПИ" работи съвместно с учени от Българската академия на науките за документиране чрез фотокапани на избягали норки около фермата в Маджерито. Събраните материали са предоставени на компетентните институции и са включени в международен научен доклад.
От международната организация за защита на животните "ЧЕТИРИ ЛАПИ" определят решението на парламента като историческа победа след дългогодишни усилия.
"Отглеждането на животни за добив на ценни кожи е не само жестоко и неприемливо, но и опасно за здравето и биоразнообразието. Няма хуманен начин за отглеждане на животните, експлоатирани в тази залязваща индустрия", заявява Марина Атанасова, координатор на отдел "Програми" в организацията.
Според нея законодателната промяна показва, че България поема отговорност както към животните, така и към околната среда.
Борбата за забрана на фермите за ценни кожи у нас продължава близо десетилетие. Още през 2017 г. "ЧЕТИРИ ЛАПИ" започва активно да настоява за прекратяване на тази практика, а проучване, публикувано от организацията през 2018 г., показва, че близо две трети от българите подкрепят забраната.
Темата получава подкрепа и на европейско ниво. Гражданската инициатива "Европа без кожи" събира над 1,5 милиона валидирани подписа, включително повече от 71 хиляди от България, с искане за забрана на фермите за ценни кожи и на продажбата на продукти от тях в Европейския съюз.
По данни на "ЧЕТИРИ ЛАПИ" над 20 европейски държави вече са прекратили или са предприели стъпки за прекратяване на подобно производство.
Решението на българския парламент е важна стъпка, но не означава автоматична забрана на продажбата или носенето на изделия от естествен косъм. То е насочено конкретно към отглеждането и убиването на животни с цел производство на ценни кожи на територията на страната.
След окончателното гласуване България вече има не само затворени ферми, но и законова преграда пред възстановяването на тази дейност.
А природозащитните организации заявяват, че следващата им цел остава общоевропейска забрана.
