До обяд унгарската "Фидес" приемаха за обида заплахата от замразяване на членството им в ЕНП. Привечер - при свършен факт - санкцията се превърна в необходим компромис, признат и почти приветстван от Виктор Орбан. Как се стигна дотук?
Когато залозите са вдигнати много високо, крайните мнения може да омекнат много бързо и дори почти да влязат в линия. Почти...
Отдавна се знае, че Виктор Орбан и неговата партия "Фидес" вървят по съвсем друг път от този, който ръководството на ЕНП чертае. Любимо занимание на унгарския премиер е да играе ролята на лошото момче, което не се съобразява с Брюксел и отстоява позиции, понякога влизащи в директно противоречие с цялостната философия на Европейския съюз.
Никой не си прави илюзии, че Виктор Орбан ще промени по какъвто и да е начин политиката си, нито че ще престане да използва пропаганда, за да налага идеите си. Такъв вълк като него не просто няма да смени нрава си, но едва ли ще се съгласи и на смяна на козината. Какво чака ЕНП в случая?
Европейските десни от години търпят критики за това, че позволяват на Орбан да си прави, каквото си иска, без да бъде санкциониран.
Не че това е нещо ново, за която и да е от големите партии в ЕП. ALDE - европейските либерали - си имат за член ДПС и дори наградиха Ахмед Доган за развитието на европейския либерализъм. В ПЕС си имат българската БСП и румънските социалдемократи, които вървят срещу общите решения.
Орбан очевидно прекрачи границата с билбордовете в Унгария, в които директно обвини ЕК в таен заговор с Джордж Сорос (който в конспиративните теории често играе големия лош).
Според представения от унгарското правителство сценарий председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер изпълнява пъкления план на Сорос за отслабване на границите на Унгария и насърчаване на миграцията. А за по-силен драматичен ефект, на част от билбордовете е поставен и един голям надпис: "Имате право да знаете какво се готви да направи Брюксел".
Само че 13 партии от ЕНП се обявиха след този случай за изключването на Орбан и компания от голямото европейско дясно семейство. И нито едно полуизвинително писмо от негова страна не можа да спре другарския съд в Брюксел.
Крайният резултат е временното, но безсрочно замразяване на членството на "Фидес" - нещо, което до самия ден на заседанието на ЕНП от унгарската партия твърдяха, че ще е непреодолима обида за тях, водеща до трайно напускане.
Реалността обаче е друга. В името на големия компромис преди изборите за Европейски парламент Орбан избра да "преглътне" тази обида, а другите членове на ЕНП избраха да не го изключват. Простата изборна математика често се оказва по-силна от всяка една идеология.
Изборите в края на май ще поставят Обединена Европа пред най-сложната ситуация от самото създаване на ЕС насам. Съюзът стига вододел, след който трябва да преосмисли бъдещето си и идейната си посока.
Съответно всеки иска да е на печелившата страна - или поне колкото се може по-печеливша. Ясно е, че и след 26 май ЕНП ще продължи да е най-голямата партия в Европейския парламент. Въпросът обаче е колко точно голяма ще е тя на фона на цялото.
Социологическите проучвания до момента показват, че ЕНП ще изгуби солидна част от местата си за сметка на други, по-консервативни формации. Евентуалната липса на Орбан в редиците им, който обратно на общия тренд се очаква дори да увеличи броя на евродепутатите си, само ще отслаби влиянието на дясната партийна група.
Това, на свой ред, само ще утежни евентуалните коалиционни преговори за новата Европейска комисия.
Орбан също има какво да губи. Въпреки че лесно може да се отцепи от ЕНП и да се присъедини към евентуалната националистическа/евроскептична формация на италианския вицепремиер Матео Салвини, този ход би го лишил от влияние върху посоката на ЕС.
Европа се изправя пред сериозен избор. Орбан отдавна е радетел на идеята за връщане на повече правомощия на националните правителства и успя да натрупа доста съюзници в ЕНП.
Евентуалното му отделяне може да наклони везните в полза на по-либералното лоби, и до още по-големи главоболия на властите в Унгария с Брюксел.
Затова за "Фидес" и Орбан е много по-подходящо да изчакат резултата от изборите, преди да отмерят следващия си ход. Същото се отнася и за самата ЕНП, макар че наличието на повече евродепутати винаги ще е далеч по-привлекателно от липата им. Ако ще и тези евродепутати да не са особено послушни.
Все пак в политиката може да има вечни интереси, но не и вечни партийни партньори.
