Неделя. Мъничко, черничко; и президента от пътя отбива. Що е то? Точно така, френски протестиращ. Не искам да звучи расистки, просто на недоволните в Париж това им е конфекцията. Опоскани са щандовете с черна спортна екипировка, сега се разбиват по-лъскавите магазини.
Не знам за социален, ама е много пред-а-порте тоя сблъсък. Светло срещу тъмно. Затова тенденцията тръгва и по другите столици на модата. Аз лично бих бил много подозрителен оттук-нататък към всеки клиент на качулки. Макар че и купуващите светещи жилетки също не за пренебрегване. Каква ли им е цената?
Но, така де, нагледах се на разграбване на магазини. Чак взех да завиждам на енергията на френския потребител. Ние у нас нито един джам не смеем да счупим заради цените; чакаме промоция. Но ако наш протест някога нахлуе в супермаркет, знам какво бих грабнал. Нещо от топлата витрина.
Понеделник. В Италия също емиграцията се е сетила, че животът е поскъпнал. С какво техните магазини са по-лоши от френските, че да не ги уважат новодошлите. Още трошене на витрини и свободно пазаруване гледам в Instagram. Ма те хората, освен грижа от държавата, и по една чантичка PRADA искали, милите. Да я продадат втора ръка, не да я носят като буржоазни интелектуалци от едно време.
Малко цинично звуча, усещам, вместо да се стресна от ставащото и да се затюхкам за европейските ценности. Не се губят, споко, просто преминават от едни търговци на други.
Сега всички ще проумеем колко е хубаво да си купуваме повече национална сигурност. При това от производител.
Между другото самолетът Тел Авив - Виена кацнал в София заради бомбена заплаха. Не разбирам защо тук баш. Да пострада нашето летище, ако вземе верно да гръмне.
Вторник. Една идея по-спокоен съм днес. Американски самолет патрулира над акваторията ни. Не знам подробности, но е добра поличба. Ако върши работа, дайте да го купим. Ние много хубави самолетни сделки правим.
Шегата настрана, има ефект. Нито един морски съд днес не е удрян с дронове в изключителната ни икономическа зона. Това трябва да е първа новина. Явно Путин е зает да дестабилизира други членове на ЕС в момента. Не ми казвайте само, че не виждате дългата му ръка в тия така наречени младежки бунтове.
Макар че не знам защо му е да се занимава с Франция - там който и да вземе следващите избори, все е на негова страна по линия на Украйна. С това най-напред ще регулират цените. Ох, изморява ме тая тема.
Но като споменах цени, заловили сме още надценки по магазините и след мярка за неотклонение 72 часа, ще ги пуснем отново.
Сряда. Кметът на Белица е арестуван. Цял заместник председател на ДПС е тоя Ревански, нищо, че Пеевски му вика Малкия Ради. Не бил терорист, разправя, защо толкова полиция имало. Прав е. Хората в Белица няма да се юрнат на сблъсъци с униформените. А време за организацията на спонтанен протест не е достигнало явно.
Ние тук също разполагаме с младежи в черни дрешки. Само казвам. Не искам напрежение да всявам, аз съм за мир. Включително етнически. Но може и като тоя, дето обсъждат Уитков и Путин в Санкт Петербург.
На Тръмп така спешно му трябва някакъв международен успех, че верно ще заслужи Нобел за мир догодина. Уви, войната с Иран вече отдавна е поне дузина пъти спечелена. Ех, какво ли не прави човек, за да не става дума за името му в разни списъци.
Не знам какво и аз се сетих за Епстийн. Никой вече не говори за това. В Америка са безкомпромисни само с перверзнци, които не могат да контролират цената на петрола.
Четвъртък. Днес Гюров и Кандев закриват кампанията си. Край на криндж клипчетата, за съжаление. Развих привързаност към тях. Поне се опитваха хората. Може да е било нелепо и абсурдно, но създадоха съдържание. Останалите са много зле. Социологическите проучвания обаче не мерят как ти тече кампанията, а колко от народа ще упражни правото си да няма избор.
Правилно ме разбрахте. Всички ми разправят колко важен е президентският пост за България, особен за по-нататъшна политическа кариера. Ама селектиралите се до оня ден нямаха идея дали да участват, а сега висят на подкрепата на други неучастващи. Както и да е, просто си размишлявам.
В този момент председателката на парламента Доцова се стряска. Колтуклиева ѝ държи сметка защо влиза в автомобили. Един служител на НСО се притича на помощ малко дърварски. Следва съприкосновение. Колтуклиева се просва. Нарушение! Кампанията на Гюров и Кандев се открива отново.
Петък. Днес дебатът е принципен. Къде е пределът на грубостта към една жена, ако тя не е председателка на Народно събрание. И демократичния сектор, и медиите усещат възможността. Никога срещу гард от НСО не е имало толкова обща атака. Дори началството е против него, че ще прецака за една бройка електоралните нагласи. Толкова са ни халтави, та и те, като Соня, ще се сгромолясат внезапно.
Тоя нещастник, завалията, ще бъде съден сега все едно е кмет на ДПС. Но без Пеевски да е на негова страна. Даже точно обратното. И все пак мисля, че в крайна сметка, въпреки нокдауна, Колтуклиева спечели битката. Победи журналистиката, дори да е от по-така-съмнителен произход. Както казахме, въпрос на принципи. В политиката няма вечни врагове. Има само вечни... абе все тая.
Събота. Ден за размисъл. Слава Богу, по-рядко са напоследък, че по едно време от мислене взех да правя глупости. Между другото, харесва ми как сме го формулирали. Все едно баш преди гласуването е добре да размислиш и да подкрепиш някой друг. Поредна неотклонна вяра в политическата ни зрялост.
Между другото, в София щяло да се продава алкохол. Одобрявам напълно! Градската десница трябва да може да полее балотажа. Тия на Йотова не ги мисля. Те имат тонове ракия в мазето по всяко време.
Изневиделица идва новината, че известният бизнесмен, политик и парламентарист Слави Бинев е убит. Било пак битов инцидент за пари. Сякаш това изчерпва контекста на престъплението. Ако е вярно, значи не си даваме сметка за параметрите на задлъжняването и промяната в начините на събираемост. То именно това бяха 90-те, в които се връщаме. А уж само час сме преместили назад стрелките.
Неделя. България гласува за президент и вицепрезидент, който да може да стане президент, ако президентът стане друго. Важен ден, поредният цивилизационен избор, от който да се чувстваме прецакани, ако простолюдието не го проумее.
Демокрацията е като хазарта - никога не си сигурен в крайния резултат, но си станал постепенно зависим. А и още е разрешена онлайн рекламата. Избирателната активност по традиция е най-висока във фейсбук. Демократичният сектор спазва всички правила на ЦИК за честни избори, с изключение на това да не агитира и споделя междинни резултати.
Още от заранта ведри графики показват колко е малка разликата между кандидатите. Същата остава и след края на изборния ден. Процентите на Йотова и Гюров са толкова близки, че социолозите пак трябва да обясняват невежеството си. Каквото и да ми кажат за балотажа, отсега не им вярвам.
