Челси продължи да разтриса трансферния пазар до последно и в заключителните часове на зимния прозорец постигна голямата си цел.
Клубът се разбра с Бенфика и ще плати внушителните 120 млн. евро за полузащитника Енцо Фернандес, с което счупи британския рекорд за входящ трансфер.
След тежки преговори между двата клуба във вторник, аржентинският национал беше договорен навреме, за да подсили Челси веднага. Запознати със сделката свидетелстват, че до един момент е изглеждало, че трансферът няма да е възможен преди затварянето на прозореца.
Голямото разминаване е било относно разсрочването на вноските по трансферната сума, но всичко е било изгладено и договорът на 22-годишния Фернандес ще бъде за 8.5 години.
Така британският клуб отново ще заобиколи ограниченията на финансовия феърплей, като разпредели разходите по трансфера през целия период на договора.
"Сините" предварително освободиха място в отбора за аржентинеца, продавайки Жоржиньо на Арсенал за 10+2 млн. паунда.
Похарчените от Челси пари за трансфери само през януари достигнаха 288 млн. паунда. Те бяха предшествани от пръснатите 292 млн. през лятото - рекорд за британски клуб за летния трансферен прозорец.
Харчовете на новия собственик Тод Боели продължават да са смразяващи и днес мнозина се питат доколко поредното скъпо попълнение си заслужава парите.
Безспорно Челси се нуждаеше от халф, а аржентинецът остави отлични впечатления на Световното първенство, но какво е показал дотук на клубно ниво и каква е историята му?
Фернандес се превръща в най-скъпия играч, купен от английски клуб, както и в шестия най-скъп в цялата история на футбола заедно с Антоан Гризман (струвал също 120 млн. евро на Барселона през 2019-а).
Скокът в кариерата на аржентинеца в последните месеци е абсолютно зашеметяващ, тъй като до септември той дори не беше дебютирал за мъжкия национален отбор, а през декември стана световен шампион.
Дори при темпото на модерния футбол такова развитие се вижда рядко - Бенфика взе футболиста от Ривър Плейт през изминалото лято за около 14 млн. евро.
В Ривър Плейт Енцо беше дебютирал през 2019-а, изкара период под наем в Дефенса и Хустисия, а после се върна в Ривър и впечатли с 10 гола в 28 мача през 2022 г.
Трансферът в Европа не закъсня и Бенфика даже му даде легендарната фланелка с №13, носена от иконата Еузебио.
Халфът бързо се адаптира към европейския футбол, изигра 29 мача за португалците със 7 асистенции и 4 гола в тях, беше избран за най-добър на поста си в елита на страната за август, октомври и ноември. Помогна на Бенфика и при спечелването на групата в Шампионската лига, където португалците завършиха пред ПСЖ и Ювентус.
С националния тим на Аржентина Фернандес успя да направи още повече. До септември можеше да се похвали само с два мача за юношите до 18 г., но после дебютира за представителния отбор срещу Хондурас и влезе в списъка на Лионел Скалони с 26-те избраници за Катар.
Не се очакваше да бъде титуляр, но "гаучосите" започнаха зле първенството, загубиха от Саудитска Арабия и трудно преодоляха Мексико, така че се налагаха спешни промени в отбора.
От мача с Полша в груповата фаза, Енцо циментира мястото си в стартовите 11, накрая вдигна световната купа и даже беше избран за най-добър млад играч на турнира.
Постиженията му са безспорни, но какъв тип полузащитник е Енцо Фернандес?
Макар че в кариерата си е изпълнявал различни роли, в Бенфика беше един от двамата дефанзивни халфове в схема 4-2-3-1.
Обикновено централните полузащитници имат някое открояващо се качество.
Може да са активни подавачи, които диктуват темпото на мача; или по-технични дрибльори, които могат да преодоляват противници и да печелят терен с топка в краката; или типични плеймейкъри с вкус към атаката, способни на гениално отиграване във финалната третина; или пък класически разбивачи, които отнемат топката, пресичат пасове, предпазват защитата и пресират с неизчерпаема енергия.
Интересното при Енцо Фернандес е, че той предлага всичко това... плюс нещо отгоре. Оттук идва и сложността да бъде определен стилът му на игра. Макар че вече е завършен футболист, твърде трудно е да се определи най-силната му страна.
Разностранните му качества предизвикаха интерес към него от отбори с най-различни стилове на игра, но може би на първо място изпъква неговата динамичност.
Той има невероятен глад за топката, винаги се движи, винаги е свободен, за да получи пас и когато това се случи, е готов веднага да продължи кълбото към друг съотборник, за да поддържа високо темпо на игра.
А щом се открие възможност за по-прогресивно подаване, Фернандес веднага се възползва, за да пробие линиите на противника и да създаде предпоставки за опасна атака.
Когато получи в близост до тъча, той е способен на много точни дълги топки за смяна на фланговете и статистиката му от средно 100 подавания на 90 минути показва постоянната му активност и приноса му в мачовете.
В Бенфика Фернандес беше получил завидна свобода на движение, но най-често играеше далеч от вратата и това не му позволяваше да записва много асистенции. В случая обаче са важни детайлите: аржентинецът често беше автор на предпоследния пас преди гола, или най-малкото участваше в атаката в по-ранна фаза.
Показвал е и че обича да тества противниковите вратари със силни изстрели отдалеч.
Енергията и решителността на Енцо Фернандес не се проявяват само когато притежава топката.
Той е много ефективен и в дефанзивен план, бързо покрива терен и макар че не изглежда внушително физически, компенсира с упоритост, пъргавина и смелост.
Отнетите му топки са средно 2.80 на 90 минути, което е отличен показател за качествен опорен халф. Макар че е само на 22 години и се очаква тепърва да се развива още, отсега е трудно да се намери ясно очертала се слабост в неговата игра.
Ако има съмнения, те са свързани с това как ще се справи с физическите сблъсъци във Висшата лига и дали ще продължи да се развива по същия начин или вече е близо до тавана си.
Ще бъде ли все още толкова ефективен, ако темпото на игра е дори по-бързо, пресата е по-интензивна и времето му за взимане на решения е още по-малко? Това ще си проличи скоро, но със сигурност Енцо Фернандес показа достатъчно до момента, за да очакваме да окаже сериозно въздействие върху Челси.
"Сините" имат проблеми в центъра напоследък и не им достигаха халфове с достатъчно комплексни качества, за да отговорят на критериите на Греъм Потър.
Но ще позволи ли мениджърът такава свобода на Фернандес, каквато той имаше в Бенфика? Или на новото попълнение ще му се наложи да се задържа на по-постоянна позиция?
Въпросите пред него не са малко, но може би най-големият е как ще се справи с напрежението, което неизбежно се поражда от подобна трансферна сума.
120-милионният Енцо трябва да бъде на топ ниво от самото начало, за да докаже, че си заслужава парите.
И то в отбор, който в момента е десети в класирането и за който дори достигане до топ 4 засега изглежда твърде трудно постижимо.
