Това не е обикновен сезон за най-славния английски клуб. В следващите 12 месеца Ливърпул може да изживее най-ужасната финансова агония, а експерти говорят дори за влизане в администрация - реален фалит, подобен на този, който извади Портсмут от играта на футболния пазар. На терена обаче следващата година може да донесе неочаквана радост на най-вярната агитка в Британия.
Лятото довя в Ливърпул промени, които измениха изцяло физиономията на клуба. Няма го Рафа Бенитес, един от тримата най-добри треньори на света. Но с него си отиде не само изпипаната (понякога дори дразнещо изпипана) тактика, а и мнителността, недомлъвките и постоянните хитрини на испанеца. Сега Ливърпул е откровен, ясен и английски. Рой Ходжсън не говори "за чайките и делфините", той назовава нещата такива, каквито са. Феновете са доволни. Отборът в основната си част е запазен, а големите звезди Торес и Джерард обявяват готовност за битки.
Какъв тогава е проблемът?
Всеки ден Ливърпул "снася" по 70 000 лири в трезора на Кралската шотландска банка. Това е гаранцията, че дългът се погасява и "обслужва". Това бреме бе закачено от американските собственици Том Хикс и Джордж Джилет. Те не само натовариха самара на собствените си дългове върху клуба, но сега отхвърлят един по един желаещите купувачи за него.
Кенет Хуанг навлече тогата на спасител и поведе китайския щурм към Ливърпул. За клуба няма по-добър вариант от азиатския. Китайският инвестиционен фонд реално представлява правителството на най-многолюдната страна в света и ресурсът е неизчерпаем. Но Хикс и Джилет не харесаха офертата и Ливърпул пак е в очакване.
Клубът няма предпоставки за големи дела. С и.д. президент Мартин Броутън, който е сложен, за да придвижи продажбата, а и е болен фен на Челси от 40 години. С изпълнителен директор Кристиан Пърслоу, който е мразен от феновете и обиждан грозно на всеки мач заради десетките неспазени обещания. С треньор, който е работил по целия свят, но няма сериозни успехи...
Именно Ходжсън обаче може да е благословия за Ливърпул. В момента неговият отбор е като тъмна сянка някъде иззад ъгъла, далеч встрани от големите фаворити. Всички говорят за машините Челси и Юнайтед, за силния Тотнъм, изящния Арсенал и свръхбогатия Сити. Но ако всяка събота Ливърпул може да изважда на терена 11-те си най-силни играчи (трудна работа в съвременния футбол), отборът е реален претендент поне за място сред първите три. "Червените" запазиха състава си, в който имаше 13 играчи на световното (най-много от всички клубове във Висшата лига). Качество добавят и новите попълнения (без пари) Милан Йованович и Джо Коул. Мотивацията на "Анфийлд" никога не е била под въпрос и при Бенитес, а сега е ясно, че Ходжсън ще праща на терена 11 "разярени бика". Изводът от нещастно изпуснатите три точки срещу Арсенал е "Подцениш ли Ливърпул, си загубен!". Ходжсън вече спечели първата си голяма битка, задържайки Торес и Джерард. Феновете вече са зад гърба му и вярват. Има и още един дребен австралийски детайл - новият научно-медицински щаб, предвождан от професор Питър Брукнер. Той е корифей в спортната медицина, който години наред пазеше от контузии ръгбистите на Австралия. Магьосник във възстановявянето. Това е последният трансфер на Рафа Бенитес, който още напролет обяви, че постоянните травми на Торес вече ще са в историята. Така Ливърпул има и здрава опора в най-болезнената област от последните години - да задържи здрави и на терена всичките си звезди.
Този клуб не спира да удивлява. Насред свирепа криза, при няколко хиляди протестиращи фенове от трибуните, обличащи черни фланелки и отказващи да прекрачат прага на клубния феншоп, при липса на пари за трансфери, сред безспирни спекулации около бъдещето на звездите, отписван и осмиван, Ливърпул отново е силен. Идването на обикновения, откровен и по английски честен Ходжсън отново събуди духа на клуба. Ако остане и Хавиер Машчерано, тази единайсеторка може да претендира за най-силна (на хартия като единици) в цялата лига.
Освен "старите пушки", по терена вече тичат Мартин Кели, Джонджо Шелви, Нейтън Екълстън, Томас Инс - все хлапета, които може и да са бъдещето на Ливърпул. Още при Бенитес защитникът Кели бе смятан за страхотен талант. Сега Рой говори за него като за бъдещ капитан на английския национален отбор. Онзи ден "изяде" турския национален нападател Бурак, който е с десетгодишен опит в професионалния футбол. Кели има зад гърба си две подготовки и 4 мача...
Без пари, но с нюх и мислене. Така ще се гради новия Ливърпул. Целта е завръщане в топ 4, но кой знае? Дали няма най-изненадващо Ходжсъновият Ливърпул да посегне към титлата? И да докаже - не става само с пари, трябва и сърце.
