Червено и черно на „Анфийлд”

Нека войната започне сега.

За втори път през сезона полицията от два от най-големите градове на Англия ще има тежък уикенд с извънредна работа, хората от няколко ливърпулски квартала няма да излизат на обичайната си сутрешна разходка около парка Стенли, а влаковите служители на гарите около Манчестър ще са настръхнали от напрежение.

Ливърпул - Манчестър Юнайтед. Мачът, от който косата ти се изправя, стига да си близо до стадиона или в една от двете агитки. Сблъсък на омраза и чувство за доказване кой е по-силен, по-оригинален и кой мрази повече съперника. Резултатът е променлив...

В събота по обяд сирените на полицейските коли ще известят - Юнайтед отново е в града. Ливърпул чака врага с удвоен заряд от ненавист. Инцидентът около Луис Суарес и Патрис Евра неминуемо ще качи с още една скала напрежението около големия мач, което и без това е с код „червено".

Расисткият скандал нарани дълбоко репутацията на Ливърпул, а привържениците подкрепят уругваеца по всевъзможни начини и превърнаха Евра в мишена на плакати и песни. „Ние не сме расисти, просто мразим Манчестър", се пее от трибуната „Коп" в последните седмици.

В събота от нея ще се чуят и познати рефрени като „Косата не е твоя" и „Дебело копеле" (за Уейн Руни),  „Райън Гигс няма свидетелство за раждане" (намек за произхода на крилото от малко уелско село), „Фърги е прав, феновете ви са много зле" (заради оплакване на Фъргюсън, че на „Олд Трафорд" не е достатъчно шумно при домакинствата на Юнайтед). Шегите са безобидни.

Отсреща ще се избъзикат с Джерард - „Наемникът на „Челси", заради готовността му да премине в Челси преди няколко години. Ще припомнят, че „Ливърпул е тоалетна, искаме да си ходим", а и ще попеят за 19-те си титли, с които са вече №1 по този показател пред съперника. Това е веселата част.

Но ще има и песни за Мюнхен и Хилзбъро, неизбежната наслагвана с години жлъч и подигравка с най-големите трагедии в историята на двата клуба.

Това е Ливърпул - Юнайтед и не можете да го промените.  Тук и паметта на мъртвите не е пожалена. Затова е сигурно, че Евра ще чуе от трибуните доста по-неприятни неща от това, което му е прошепнал в ухото Суарес на онзи мач.

Извън омразата, двубоят е ключов. Ливърпул преследва втори пробив към „Уембли", след като стигна финал за Купата на лигата. Колебанията в първенството се лекуват само с победи срещу големите съперници, независимо, че са в друг турнир.

Юнайтед трябва да бие, за да не спира силната си серия, започнала в 3-ия кръг на същата надпревара, когато бе повален Манчестър Сити. След гостуването на „Анфийлд", шампионите трябва да приемат коравия Стоук през седмицата, която завършва с гостуване на Челси. Следва ... пак Ливърпул, но у дома и в мач за Висшата лига.

Няма място за отстъпление и за двата отбора. Този мач, феновете и историята не го позволяват.

По ирония на съдбата напоследък тя ги среща в ранни етапи.

Миналия сезон Кени Далглиш се завърна като мениджър на Ливърпул в мач от 3-и кръг на „Олд Трафорд", загубен с много спорна дузпа още в 1-ата минута - 0:1. Преди 6 години Ливърпул победи Юнайтед пак в 3-ия кръг на „Анфийлд" с 1:0, с гол на Питър Крауч. Тогава ситуацията бе подобна на сегашната, а омразата на „Коп" бе насочена към Гари Невил. Месеци по-рано той бе направил жест към гостуващата публика в края на шампионатния мач на „Олд Трафорд" и бе превърнат във враг №1 на Ливърпул.

Сега мишената е Евра. И Руни, роден в Ливърпул, но играл за градския съперник Евертън и за големия враг сега. И, ако влезе да играе, Майкъл Оуен, наричан на „Анфийлд" с ужасни обидни думи за „предателството" да иде да играе за Юнайтед.

Накратко казано - в събота по обяд ще е напечено. Не е лесно да измислите поне една причина, която да ви отклони далеч от телевизора в 14,45 ч. Ако има, отстранете я. Това е Ливърпул - Юнайтед и по-голям мач на Острова просто няма. Потвърдиха го и Фъргюсън, и Далглиш. А те си разбират от работата. Послушайте ги.