Ако някой ден се издаде книга за историята на последните две десетилетия на ЦСКА, тя трябва да бъде списана с огромно чувство за хумор. Иначе ще е в жанра "Ужаси", а и някъде между фентъзито и откровената измислица. Защото от дистанцията на времето никой от четящите няма да повярва, че описаното на страниците може да е истина.
Какво се случва в тази лудница? Как ЦСКА винаги успява да ни изуми с невероятни действия, случки, стратегии и отношения между всички в клуба? Ако някой не знае, четвъртата буквичка в абревиатурата най-накрая е разтълкувана - Централен Спортен Клуб на Абсурда.
Какво пак става на сцената на този Малък градски театър насред парка?
Имаме ръководство, което с тоталната си некомпетентност превърна последните две години в нулеви. Взимат се непопулярни и нелогични управленски решения. Смениха се куп треньори, а един от тях вероятно беше най-свежото и напредничаво нещо, случвало се на ЦСКА от десетилетие (Любо Пенев).
Публична тайна е, че се стигна дори до бизнес назначение и бизнес трансфери - на румънците Йоан Андоне (треньор) и футболистите Панку, Петре и т.н. По това време фирма "Титан" чакаше важни вести от Румъния по проект, който се надяваше да спечели. Да вземеш играчи като част от стратегията на фирмата си за почистване, а не тази на треньора и отбора - това си е криминално деяние.
Но да започнем от основите на пирамидата. ЦСКА няма дом. Стадион "Българска армия" е загубен за това ръководство, ясно е, че Министерството на спорта повече няма да позволи преподписване на договора с "Титан".
Ясно е също, че сегашните шефове стадион няма да построят. Че те кортовете пред "Армията" не могат да довършат. Преди година ги разораха да им слагат нов дренаж, а оттогава си седят така. Комплексът пред стадиона, вместо да носи хиляди левове дневно от тенис, футбол, кафенета и т.н., сега прилича на гледка от минал наскоро ураган. ЦСКА няма да се върне скоро в своя дом, а с това губи душата и идентичността си.
Децата на ЦСКА тренират на половин терен, а вече ще се готвят също далеч от история, традиции, идентичност на червената емблема - в "Царско село". Ами да прекръстим тогава прочутата абревиатура Царски Спортен Клуб на Армията. Скоро тия дечурлига ще спрат да се идентифицират с армейския отбор, особено след като им уволняват любимите, работещи и печелещи титли треньори. Защото отказват да се подчинят на заповедта на един началник да подпишели децата договор с мениджърска агенция. Този директор е обект на по-обстоен анализ.
Казват, че само глупакът се спъва два пъти в един и същ камък. Е, ЦСКА се спъна не два пъти, а три пъти за едно десетилетие в дребния камък Емил Костадинов. Не само се спъна, ами се наведе, вдигна въпросния камък и го облече във власт.
И човекът, който според силите си опитва (и донякъде успява) да разруши и малкото хубави неща в клуба, отново запретва ръкави. Уволнява треньори в школата за неподчинение на схемата му за бизнес. Ще назначава сърби за работа с 12-15-годишни деца... Взе до себе си друго недоразумение, пак с визитката на голям бивш играч на ЦСКА и четвърти в света - Георги Георгиев.
Ако господин номер 7 не разбира, нека му го кажа в прав текст - скоро може да е известен не като Екзекутора на Франция, а като Екзекутора на ЦСКА. Той и тези, които го назначиха, са много близо до точката, в която феновете се вдигнаха на революция срещу Александър Томов. Онзи лъжеше и точеше пари, но направи отбора шампион, доведе за треньор човека, когото всеки "червен" искаше - Стойчо Младенов, и подари рекордната преднина от 16 т. пред Левски за титлата. Организира и грандиозни празненства за 60-годишнината на ЦСКА.
Хора, самият факт, че намираме позитиви от Томовото управление на фона на сегашното, е красноречив... И тоя път бунтът може да е много по-яростен, да не се свърши само с 86 арестувани за нарушаване на обществения ред на улица "Иван Асен" или с една бомбичка в стъклото на трамвай до "Попа". Така, както беше през юни 2008 г. в бунта след отнетия лиценз.
Часовникът на бомбата със закъснител цъка все по-притеснително. Цените на билетите за сектор "Г" далеч не са най-големият проблем на клуба, но лаиците от ръководството не разбраха, че именно те могат да запалят фитила на революцията. След толкова абсурди и провали, да удариш психиката на фена с този непопулярен ход е пълна лудост. А и увеличение от 2 на 10 лева е оправдано само ако на терена отборът предлага пет пъти по-качествена продукция, което е абсолютно непостижимо в момента.
И сега ЦСКА приближава новия сезон горе-долу в следния вид. С ръководство, което няма идея как клубът да заработи. Със спортен директор, който има идея само как да работи неговият бизнес в рамките на клуба. С треньор, който има знания и умения, но е и много далеч от родната действителност, както и паралелната вселена на глупостта, която представлява ЦСКА.
Скоро Павел Дочев ще осъзнае цялата абсурдност и няма да е треньор на отбора. Със състав от приемливи играчи, с няколко нови попълнения, но без сигурност заради нередовните плащания. Със служители на клуба, които чакат по 3-4 заплати и мизерстват. Без дом, с главна квартира насред змиярника, в който скоро ще се превърне неизползваемата и рушаща се "Армия". В открит конфликт с единствената постоянна величина в клуба - феновете. Които също не са единни по най-важните въпроси около любимия отбор... Едни бойкотират, други - не. Едни вдигат плакати срещу "Титан", останалите не приемат протеста...
Така на 1 август в големия сблъсък с Левски абсурдът обещава да е пълен. Протести срещу шефовете, полупразни "червени" трибуни, разединение и хаос. В такива условия ЦСКА няма как да чака успехи на терена. А думичката разединение като извод навежда мнозина и на теории в смисъл - "Разделяй и владей" като политика на сегашното ръководство. А и на няколко предишни.
За съжаление ЦСКА е като ограбен от величието и блясъка си просяк, който вече 20 години се радва на милостиня. Намери се някой богат сеирджия да го нахрани и да обуе босите му крака, после друг, трети и така - две десетилетия. Но никой не успява да развие потенциала на джентълмена, който се крие в дрехите на просяка.
Защото ЦСКА е бил аристократ не само у нас, а и в Европа. И е сигурно, че пази в себе си кръвта на победител. А поредните богати сеирджии, подхвърлящи трохи на просяка-лорд, трябва да знаят, че зад него седи армия, която може да мобилизира половин България.
И гневът на тази армия може да прелее като Дунав, ако подигравката продължава.
