Когато бил малък, Марко Пяца се възхищавал на Роналдиньо и искал да бъде като бразилския магьосник. "Достатъчно бе да го погледнеш, за да разбереш, че е роден да играе футбол", казва той.
На големите акули на Стария континент също им бе достатъчно само да погледнат Пяца в хърватския национален отбор по време на европейското първенство това лято, за да се убедят, че Динамо Загреб вече е отеснял за 21-годишния нападател.
В един момент Ливърпул изглеждаше като големият фаворит за привличането на хърватина, а след това на опашката се наредиха Милан и Интер.
Когато трима се карат, печели... Юве.
Торинци бяха най-настоятелни и си осигуриха Пяца за солидната сума от 23 млн. евро. Хърватинът искаше да се хвърли веднага в най-дълбоките води и Юве бе естествен избор като шампион и участник в групите на Шампионската лига.
Трансферът е сбъдната мечта за нападателя, който обаче ще срещне сериозна конкуренция.
Защото футболист като Кингсли Коман разбра, че няма вакантни места по крилата в състава на Масимилиано Алегри.
Пяца е със силен десен крак, но може да играе и по двата фланга.
Даже предпочита да е отляво и да се врязва неочаквано към центъра на противниковата отбрана. Комфортно се чувства още като атакуващ полузащитни и втори нападател.
С баща бивш борец и майка - някогашна държавна шампионка по джудо, Марко притежава отлични физически данни, включително енергия и мощ. С ръст от 186 см присъствието му на терена е осезаемо.
Бившият му наставник Томислав Ивкович казва: "Ако има някого, с когото мога да го сравня, това е Карим Бензема".
От Пяца има какво още да се желае в дефанзивен план, борбите на втория етаж и в концентрацията, но това е нормално за толкова млад играч.
Но достойнстава му са несравнимо повече.
Директният му стил на игра и отличният му дрибъл се видяха отлично в двубоя срещу Испания и могат да бъдат от неоценима полза на Ювентус през следващите години.
Марко знае и как да бележи, като никога не се притеснява да натисне спусъка, отдаде ли му се такава възможност.
"Не съм много скромен", признава той, но хубавото е, че е стъпил здраво на земята и оттук нататък пътят му е само напред и нагоре.
