През този сезон наблюдаваме един различен, преобразен Арсенал - отбор, в който не се забелязва крехкостта и несигурността от миналите години.
И след този кръг "артилеристите" ще останат лидери във Висшата лига, а един от най-ярките индикатори за промяната при тях беше реакцията на феновете при победата с 3:0 над Брентфорд миналия месец.
Последният съдийски сигнал тъкмо беше прозвучал и играчите на Микел Артета се отправяха към своите фенове от гостуващата агитка, за да отпразнуват успеха, когато внезапно чуха позабравен рефрен.
"Имаме Гранит Джака, имаме Гранит Джака", пееха хората и това беше огромен момент за опитния швейцарски халф, който изживява истински ренесанс на "Емирейтс".
"Беше много, много специален ден за мен", призна той с емоционално съобщение в Twitter и благодари на привържениците, че са скандирали името му.
За повечето футболисти не би трябвало да е изненада да чуят подобно скандиране от собствената си публика. Какво по-нормално от това феновете да подкрепят играчите си?
Но отношенията му с феновете през годините определено превръщат Джака в специален случай.
Представянето му дотук през сезона е толкова добро, че той успява да спечели наново запалянковците на своя страна след дълъг период на открита нетърпимост.
Швейцарският национал изкара шест бурни години на "Емирейтс" и се очакваше точно през тази кампания окончателно да бъде изваден от стартовите 11 заради променената схема на Артета, отреждаща му по-офанзивна роля.
Джака обаче качи нивото си и играе толкова добре, че просто няма как да не е титуляр. Вместо да продължи да бъде слабото звено и неизменният неудачник, винаги готов да закопае отбора с някоя издънка, той вече е сред най-добрите в тима.
Не е случайно, че чу името си сред агитката точно срещу Брентфорд, когато беше блестящ и в атака, и в защита и оформи непробиваема бариера пред отбраната заедно с Томас Партей.
В предни позиции Джака пое водеща роля с асистенцията си за гола на Габриел Жезус, а това беше третият му голов пас за сезона (единствено Букайо Сака има повече).
Звездното му представяне продължи и тази седмица в дербито на Северен Лондон срещу Тотнъм. Джака пак беше неудържим по целия терен и в 67-ата минута отбеляза последния гол за победата с 3:1 над големия местен враг.
Така швейцарецът вече има толкова голове (2), колкото в предните два сезона, взети заедно. Два гола и три асистенции в 8 мача са добра индикация за приноса му в атака, но за да разберем важността на Джака за този отбор, трябва да се вгледаме и в други негови показатели.
Още преди мача с Тотнъм, той беше създал 14 голови положения за своите съотборници, а 25-те му докосвания на топката в противниковите наказателни полета се доближават до постижението му за целия минал сезон.
В дефанзивен план, където Джака преди имаше големи проблеми, сега играта му е изненадващо стабилна и той е №1 в Арсенал по пресечени пасове и сред лидерите в тима по отнети топки.
Вече няма и следа от неговите епизоди на тотална разконцентрираност, които бяха на път да съсипят кариерата му в Арсенал.
Самият Артета изтъква именно постоянството като водещо качество на възродения швейцарец.
"Дължи се на това как подхожда всеки ден, как се е поучил от различните моменти в своята кариера - независимо дали тук или в националния отбор - и каква готовност има да остава скромен, да гледа напред и да опитва да се подобрява", обяснява мениджърът.
"Когато подхождаш така, обичайно се случват хубави неща".
"Мисля, че той усеща, че любовта и уважението ги има и от двете страни. Виждате как нашите фенове скандират неговото име и това е нещо много емоционално за него. Кара го да дава още повече от себе си и съм много доволен, защото според мен той напълно го заслужава", хвали го още Артета.
Не са много хората, подкрепяли Джака през цялото време, дори в най-разочароващите му периоди.
Но важното е, че сред тези хора е именно испанският треньор. Ако не беше Артета, халфът щеше отдавна да си е тръгнал от Арсенал.
Самият Джака е признавал, че вече си е бил събрал багажа и е бил готов да се завърне в Германия, откъдето "топчиите" го купиха през 2016 г.
Причината е кавгата му с агитката по време на един мач с Кристъл Палас през октомври 2019 г.
Тогава полузащитникът все още носеше капитанската лента, но тя му беше отнета от Унай Емери, защото той напсува феновете при смяната си, докато те го освиркваха.
Привържениците бяха бесни - такъв човек не заслужаваше да бъде капитан и въобще да играе за Арсенал. Изглежда нямаше връщане назад за Гранит Джака и той се спрягаше за сигурен напускащ.
Щом пое отбора обаче, Артета някак го убеди, че има смисъл да остане, че ще го подкрепи и ще разчита на него.
Това беше преди близо три години и пътят от онзи момент до извоюваната прошка от феновете не беше лесен. Швейцарецът обаче не е играч, който бяга от предизвикателствата.
Разбира се, той все още не е безгрешен и запалянковците бяха загубили надежда, че някога ще изчисти играта си от грубости и неразумни изблици.
И през миналия сезон Джака получи два червени картона, но в момента се радва на най-добрия си период на "Емирейтс" и никога не е бил толкова уважаван в Лондон, колкото сега.
Вече свикваме да слушаме как публиката скандира името му, което до неотдавна просто беше невъзможно да се случи.
Но ако времето на Джака в Англия ни е научило на нещо, то е, че халфът абсолютно никога не трябва да бъде отписван.
