В най-мрачните прогнози за бъдещето ни водата ще стане по-ценна и от злато.
И в момента достъпът до прясна питейна вода е ограничен в някои краища на света, макар че нова технология, изобретена в шанхайския университет "Джао Тонг" може да промени критичната ситуация.
Находката би могла да се окаже незаменима в изключително засушени региони с интензивно греене на слънцето.
В основата си тя представлява хидропанели, които работят със слънчева енергия и извличат вода от въздуха.
Подобни устройства вече съществуват, но по думите на експертите от "Джао Тонг" в този случай се използва изцяло нова ротационна стратегия. При нея един от модулите работи в десорбция - изпускане на вода във въздуха, докато всички останали модули абсорбират влагата от атмосферата.
Освен това конкурентите на изобретението използват хигроскопичен гел, който "попива" водата от въздуха, но филтрите, напоени с този гел, обикновено се амортизират много бързо и се втвърдяват, особено ако са близо до соленоводен източник.
Китайските учени от Шанхай използват нов тип хигроскопична материя, извлечена от растения и растителни отпадъци. Един килограм от веществото е способен да абсорбира 1,20 килограма вода в засушени региони и до 6,40 килограма вода във влажни райони, например около водоеми.
Пред Interesting Engineering от университета посочват, че дори и 5 грама от хигроскопичната материя показват много добра възможност да засмукват вода и много ниски нива на амортизация.
Веществото е и евтино за производство, тъй като голяма част от суровините за него идват от растения и от остатъците им.
Паралелно с това в Шанхай тестват и друг тип добив на вода, при който модулът за десорбция изпомпва насъбралата се вода в стая за кондензация, където специален вентилатор я издухва в контейнер. Това е допълнителна опция за събиране на вода в сухи райони.
Университетът "Джао Тонг" пък вече си има пряка конкуренция в лицето на Аризонския университет, който започва да изпробва подобна технология по почти същото време.
Технологията, която специалистите от Аризона използват, обаче е малко по-различна. Тя е вдъхновена от Перу, където в далечното минало са използвали "ловци на мъгли", за да извличат вода от въздуха.
По същността си това са били огромни платна, които са задържали влажната мъгла, докато се превърне във водни капчици.
Аризонският университет претворява древното изобретение във вентилатори, които издухват въздуха в устройства, събиращи влагата.
Вентилаторите също се задвижват от соларна енергия, а влагата, попаднала в устройството, започва да кондензира и да създава водни капчици. След това американските експерти използват земни минерали, които пречистват водата и я правят годна за пиене.
Технологията е изпробвана в Аризона, където през лятото влажността на въздуха може да спадне до 5%.
Пред "Би Би Си" експертите припомнят, че във въздуха се съдържа шест пъти повече вода, отколкото има във всички реки на планетата.
Към технологията вече може да се прибави и изкуственият интелект, който да следи влажността на въздуха и да отчита кога е най-рентабилно да работят системите за извличане на вода.
Експерименти с подобни технологии вече текат и в Южна Африка, Израел и Обединените арабски емирства.
Все още обаче е твърде рано да кажем, че фантазиите да правим вода от въздуха се превръщат в реалност.
Въпреки това сме все по-близо до подобен момент, който би могъл да реши проблема със засушаването дори и в най-засегнатите от сушата места на планетата.
