Димитрис Георгиев е точно обратното на онова, което теоритиците назовават поколението Y или милениалите, страдащи от Синдрома на Питър Пан. Пораснал достатъчно, за да режисира големите звезди на съвременното българско кино и театър, Димитрис е точен като часовник за срещата, макар че според онези същите теоритици трябва да е "без будилник".
Като дете на новото време, стерeотипите, които преследват него и връстниците му не го притесняват- напротив, амбицират го. Прескача още по-ловко високите летви в режисурата и минава граници с лекота.
Първият му филм "Последните два дни" прибра 3 международни отличия за късометражен филм и бе номиниран на още 15 фестивала. Това може би се дължи и на факта, че Димитрис е трансгранично дете - с гръцки корени и гръцко име, но живее от малък в България. Все пак, Гърция остава близка до сърцето му не само заради разстоянието.
"Заради безвремието и уюта може би. Отдавна не съм имал възможност да отида всъщност. Мои много близки хора живеят там. Ако трябва да съм честен, не мога да премина гръцката граница, защото имам и гръцко гражданство, а там военната служба е задължителна, така че... трябва да забравя за момента. Поне докато не стана на 42."
Затова пък за него не е проблем да опита от традиционната гръцка напитка узо Paralia, която му предлагаме. "Все пак, гърците са го измислили", смее се Димитрис.
Така както всичко свързано с хубавия живот, безвремието и сладките приказки на чаша узо, гръцка салата, риба край водата. В нашия случай за съжаление не е море, но и хидропарк Казичане ни пренася чудесно в точната ситуация. Димитрис приема предизвикателството да измисли история, каквато само той може, ако разполага с една едничка дума за муза - "узо".
"Това звучи като задача в НАТФИЗ. Хмм. Свързвам го с много музика и смях може би", смее се Таки. Така го наричат само близките му, защото в Гърция е прието всеки мъж, чието име завършва на "ис" да е Таки.
"Ако трябва да снимам филм в Гърция, може би ще стане някаква семейна трагедия. На самотно и красиво място, пълно с градини от смокини. Отнасям се веднага и първото нещо, за което се сещам е миризмата, която се носи от пекарните им. Усещаш я, спираш се пред магазина и не мърдаш. И веднъж влязъл – не излизаш доброволно, разбира се".
Разговорът от гръцките пекарни естествено се пренася към най-новия късометражен филм на Димитрис Георгиев, чиито трейлър ще видите първо в Webcafe. Действието започва в малка сладкарничка с красива продавачка.
"Леки семейни неприятности" е вторият ми късометражен филм. Идеята дойде от курсова задача в НАТФИЗ за екранизация/адаптация. Избрах за основа разказа на Георги Мишев, защото съдържа в себе си изключителна изходна ситуация, която дава възможност за разгръщане на интересни персонажи, чувство за хумор и характерна визия", вдига завесата Димитрис.
В един от етапите на сценария, той вече знаел за кого пише тези роли. В главната роля – на Танчето, се превъплъщава тазгодишната носителка на престижната награда "Икар" София Бобчева, която претърпява коренна промяна във външния си вид за снимките.
"Тя е много интересна актриса, която може да изиграе абсолютно всичко. Беше голямо предизвикателство да работя с нея, а Христо Терзиев, който изиграва мъжката роля просто се сля със своя персонаж и направи нещо, което му приляга - на което вярваш безрезервно. Във филма участва и Красимир Симеонов, за когото това е първата голяма роля", разкрива Димитрис.
Така той осъществява мечтата и на тримата си актьори – да се докоснат отново до настроението и усещането за онова старо и някак далечно добро българско кино.
Изборът на музика също е специален момент за филма. Новата песен на Лилия Гелева и Мартин Костадинов, която си припява арт гилдията цяло лято - "Край на света" - е основна тема на лентата. Видеото към песента също е дело на екипа на Димитрис Георгиев. И съвсем очаквано - е номинирано на два фестивала зад граница - в Единбург и Лос Анджелис.
"Лили и Мартин ми пуснаха песента на слушалки в една градинка и моментално се влюбих в текста, музиката и настроението, което носи. Същото това настроение искам да носи и целия филм "Леки семейни неприятности", споделя Димитрис.
В края на лятото, с узо в ръка, той обобщава, че това е сезонът на големите предизвикателства. Всички свързани с работата. Успява не само да завърши втория си късометражен филм, но и да напише първия си сценарий за пълнометражен.
Вдъхновение черпи от големите режисьори на новото време. Съвсем очаквано е запознат и с гръцките си колеги.
"Тео Ангелополус със сигурност е от любимите ми. Костас-Гаврас също е великолепен. Харесвам много и "Кучешки зъб" на Йоргос Лантимос", казва Димитрис. И скромно споделя, че приятелите му често го ползват и за това - да препоръчва интересни заглавия от златните години на киното, защото е запален киноман.
Освен за кино, с Димитрис можеш да си говориш и за театър. Обича да посещава театрални постановки, когато е в чужбина. Гледа новини рядко, защото повечето са лоши. Като последната, която чува покрай пожарите в Гърция - изгорял е архивът на любимия му режисьор Тео Ангелополус.
"Може би преди 7-8 години бях там за последно. Роднините ми живеят в Солун и Атина. Изключително красиви места, които няма да мога да видя скоро. Много топли спомени имам от там, като "топли" има и буквално значение", отбелязва режисьорът.
Надява се, въпреки че не може да припари в тази посока, да достигне някой ден и до тамошната публика.
"Това откъде съм да няма значение за сцената, на която искам да стъпя някой ден. За това мечтая. Всеки филм си има своята публика, всеки си има своя филм", казва Димитрис.
И понеже неговата роля е да накара актьорите да му повярват, а той знае как се разказват големите истории, успява да разплаче най-големите артисти на първата ни сцена. И те ронят сълзи от дъното на душата си за вас, публиката.
Владо Карамазов, Радина Кърджилова, София Бобчева, Светлана Янчева и Радена Вълканова се снимат в трейлъра за хитовото представление "Танцът Делхи" на Народния театър, което се превърна във визитка на българския режисьор Галин Стоев във Франция. С него той откри мандата си като директор на театъра в Тулуза, който оглавява от началото на 2018 година.
"Трябваше да проследя процеса, в който човек осъзнава нещо, което няма как да не те разплаче. Накарах актьорите да повярват в емоционалната история, която искаме да разкажем от сцената и оттам всеки намери своя път към процеса, пътят към съкровената болка, която носи в себе си и държи в специална кутия на съзнанието. Актьорът отваря тази кутия само в наложителни случаи. Когато всеки знае какво и защо прави, нищо не е толкова сложно, колкото изглежда".
При спомена за историите, в които актьорите му вярват се замисля и поглежда към узото на масата. "Узото го свързвам с мъгла, особено когато побелее. Както казах, всеки има своя филм. Аз още измислям моя".
