Стоян е млад, усмихнат и ведър. Работата му го води в един от крайните квартали. Той работи в „Център за Надежда", където помага на около 50 деца с множествени увреждания от целия град.
Нарича го работа, защото е професионалист, но ние го наричаме призвание, защото се срещнахме заедно с едно от децата, на които помага - малкия Крум.
Днес той ще ни разкаже как протича един негов ден:
"Здравейте!
Работата ми е свързана с лечение чрез движение и аз реших, че ще съм най-полезен като работя с деца с увреждания. Терапията при децата с множествени увреждания играе важна роля в живота и развитието им, а обездвижването им причинява болки. По време на заниманията, намаляваме болките и въздействаме както върху физическото им състояние, така и в психологически и социален аспект. Това е най-ценното в моята професия.
Децата ежедневно ми се отплащат с усмивки и топло посрещане и още преди да съм започнал работа с тях, те вече са по-доволни.
За съжаление за проблемите на децата с увреждания се говори прекалено малко в нашата страна. Те водят един доста затворен начин на живот и за тях занятията в „Център за Надежда" са спасение от скуката. Моята част, т.е кинезитерапията, за тях е като час по физическо, но с тази разлика, че с всяко дете работим по индивидуална програма, която му позволява да напредва със свое собствено темпо.
Радвам се на всеки напредък и всяко увеличаване на амплитудата на движение и хваля децата щедро, защото знам колко усилия стоят зад този успех.
Един от любимите ми пациенти е малкият Крум, с когото се виждаме в „Център за Надежда". Една негова процедура трае около час. Докато тренираме, не спираме да си говорим за какво ли не. Той мечтае като всяко дете.
След като приключа със заниманията си в „Център за Надежда", най-често се отправям към домовете на моите пациенти, където съм посрещнат много радушно от семействата на малките ми приятели. Правя това с личния си автомобил. Много често трябва да си затварям очите за бедността и социалната изолация, защото понякога родителите на децата искат да ги доведат в Центъра, но просто нямат възможност.
Надявам се, когато се съберат средства за програмата „Мобилен терапевт" на фондация I CAN TOO, децата да идват при мен, защото така аз ще мога да помагам на повече деца, а и те ще могат да се социализират по-добре.
Инициативата на Бяла Карта дава възможност на всеки да покаже съпричастност.
За тази цел просто всеки трябва да даде своя лайк на изработения благотворителен клип, а Бяла Карта ще го превърне в лев за каузата „Мобилен терапевт".
Включете се и вие, за да направим живота на децата с увреждания по-лек!"
