Не се изненадвайте, ако след време вашият петокласник не може да ви посочи разликата между факт и лично мнение, но без проблем изрецитира "доказателствата" защо православната църква е "единствената истинска и благодатна Христова църква".
Това е част от плана на Министерството на образованието и министър Красимир Вълчев.
В следващите няколко години умните глави в МОН са замислили да изпратят българското образование назад в миналото. Предвиждат въвеждането на задължителен час по религия, оценки за дисциплина и засилен акцент върху патриотизма и любовта към родината в учебните програми.
Този път Вълчев е надминал себе си.
И не защото новата му стратегия за образование ще реши трайния проблем с функционалната неграмотност у нас. Нито ще изчисти агресията в училище. Или ще подобри качеството на преподаване - защото и това влиза в задълженията му като министър.
••• Коментар за въвеждането на предмет "Религия" в училище може да прочетете тук:
Вълчев изумява с перспективата си към образованието.
В неговите очи учениците се делят на добродетелни и недобродетелни, на морални и неморални, на добри и лоши. А промяната, която ще реши всичките проблеми в училище, е наблягането на възпитателната функция чрез религия, дисциплина и патриотизъм.
Колко сме били прости! Отговорът е бил през цялото време под носа ни. Кой знае къде щеше да е българското образование днес, ако овреме се бяхме сетили да върнем практиките на социализма и килийните училища. Сигурно и PISA нямаше да е достатъчна, за да измери компетентността на тази нация.
Хубаво нещо са фантазиите, но с тях стратегия за образование не се прави.
Министър Вълчев, вместо да си въобразява, че оценките за дисциплина и религията са пътят към образователния апогей, е добре да си припомни кои са най-належащите проблеми на системата.
Неведнъж ни се каза и показа, че българските ученици нямат базови умения за справяне в живота. Трудно им е да пресяват важната информация, не знаят на кои източници да се доверяват, не могат правят логически връзки между отделните събития и им е невъзможно да аргументират личното си мнение.
••• Кои учебни дисциплини са по-полезни от религията вижте тук:
Това ги прави неспособни да вземат решения, да си поставят цели, да се оправят с финансите си и да анализират информация, която се отнася до работата, здравето и бъдещето им.
На този фон фактът, че определен процент от учениците не знаят коя година е основана българската държава, е бял кахър. Независимо какво си мислят и говорят ненадминатите патриоти.
Министерството на образованието трябва да работи за изчистването на предразсъдъка, че ако детето е запаметило една тетрадка с факти и дати, значи интелектът му е на висота.
Наложително е да се обърне внимание как детето прилага знанията. Прави ли опити за анализ, за сравнение, за изразяване на мнение? Развива ли мисълта си, или оставя фактите да събират прах някъде по рафтовете в мозъка му?
Според Световния икономически форум уменията, които в бъдеще ще се ценят, са аналитичното, критичното и креативното мислене. А според резултатите на PISA от последните години - в нашата държава няма да разполагаме с такива умове.
••• Мнение за ниските резултати от PISA може да видите тук:
Задължение на българското образование е да реформира учебната програма така, че да предостави повече материал за дискусия в часовете по литература. Редица възрожденски автори могат да отпаднат, а вместо тях да се въведат по-съвременни и дори публицистични текстове.
В клас трябва да се говори за събиране на информация, за анализиране на прочетеното и за изразяване на мнение.
По показателя за функционална грамотност Красимир Вълчев отбелязва напредък само с идеята си да увеличи часовете по математика за сметка на чуждоезиковото обучение.
Проверено е, че решаването на задачи насърчава логическата мисъл и че изучаването на втори и трети чужд език е извън базовите необходимости на средния ученик.
Но дори и при математиката Вълчев пренебрегва нуждата от промени в програмата, които ще предразположат децата да не гледат на учебниците като на уред за мъчение.
Реформата на учебната програма трябва да е фокусът, веруюто и първата стъпка към по-качествено образование. Всичко останало са празни приказки, прах в очите и трупане на дивиденти.
А що се отнася до реда в клас, е смешно да се вярва, че часът по религия ще стопи насилието между децата. Резултати в тази посока дават разговорите с психолог, изграждането на мост между образователните и социалните институции и активната намеса на учителите.
••• За проблема с българските учители разказваме тук:
Ако Красимир Вълчев искрено целеше развитие на българското образование, то не бива стратегията му за следващите няколко години да е изградена върху носталгия по миналото и морални лозунги, а върху действителните нужди на системата и проверените препоръки за справяне на предизвикателствата.
Образованието не може да се върти около дисциплинарни оценки и патриотични рецитации. Това не е план, който подготвя децата за бъдещето, а огромна крачка назад, маскирана като реформа.
