В началото на хилядолетието, когато си представяхте 2020 година, в съзнанието ви изникваха ли летящи коли, гигантски магистрали във въздуха, извадени сякаш от анимационната поредица „Семейство Джетсън"?Или си представяхте по-скоро сюжет като от „Матрицата"?
Ами, огледайте се, сега сме на прага на 2020 година и нито се движим с летящите си коли по въздушни магистрали, нито можем все още да се телепортитаме от едно място на друго.
Това обаче в никакъв случай не означава, че светът е останал същият през тези почти 20 години. Точно обратното.
Да направим кратък обзор - вече разполагаме с технология за 3D принтиране, с която може да създадем един предмет от нулата, можем да пазаруваме от дивана на дома си, можем виртуално и визуално да се пренесем на бизнес среща в другия край на света. Очакваме скоро и Илън Мъск да си пусне live stream от Марс (за последното може да изчакаме още някоя и друга година). И това са много малка част от големите промени, които се случиха в света ни за по-малко от 20 години.
Ако преди роботите и изкуственият интелект бяха по-скоро част от сюжета на научно-фантастичен филм, сега са обект на бизнес преговори...и не само. В момента сме на прага на т.нар. четвърта индустриална революция, която експертите определят като една от най-големите трансформации, през които ще преминем. Тя изисква от всички нас изключително бързо и умно да успеем да наваксваме с всичко. Тя изисква и да изградим у себе си изцяло нови умения, с които да решаваме неразрешавани до този момент казуси с недостатъчно познати за нас инструменти. Изобщо - приключението се очертава да бъде пълно, а целият процес на промяна е в ход.
Всички виждаме светкавичното развитие на дигитализацията и изкуствения интелект. Вероятно това и е и причината Световният икономически форум да посвети доклада си за 2018 година именно на феномена „Четвърта индустриална революция".
Противно на набиращата сила масова истерия, че роботите ще ни вземат работата, в него се откроява интересна прогноза, според която автоматизацията няма да доведе до закриване на работни места и увеличаване на безработицата, а до откриването на нови професии.
Експерти по изкуствен интелект и машинно обучение, информационни специалисти, анализатори на информационната сигурност, блокчейн специалисти и кадри, профилирани в автоматизация на различни сфери, са сред посочените нови професионални роли, които предстои да се разкрият според Световния икономически форум.
Докладът посочва още, че в периода до 2022 година рязко ще скочи търсенето на анализатори на данни, учени, разработчици на софтуер и приложения, специалисти в сферата на електронната търговия, на социалните мрежи, на обучението и развитието на хора, както и т.нар. мениджъри на иновации. В същото време се посочва и че все по-ключови за пазара на труда ще стават професии, които са основани на т.нар. „меки" човешки умения - специалисти по обслужване на клиенти, търговски и маркетинг експерти и други.
Големият въпрос е: Ние готови ли сме? Имаме ли такива специалисти и достатъчно ли са?
Преди броени дни излезе поредната статистика, според която най-много български студенти са кандидатствали "Психология" в Софийския университет. Втори в класацията са кандидатите за специалност информационни технологии, което е обнадеждаващо. Какво правим обаче със специалистите по електронна търговия, по блокчейн?
Към момента единствено един университет в България - Висше училище по застраховане и финанси, предлага магистратура по блокчейн - „Бизнес и дигитална трансформация - блокчейн иновации".
В същия университет всъщност присъстват и други две магистратури, които обучават точно за професиите, които ще стават все по-търсени заради четвъртата индустриална революция - „Е-търговия и екосистема на логистични и доставни процеси" и „Бизнес умения на бъдещето". Решаване на комплексни и динамични проблеми в организацията, емоционална и социална интелигентност, управление на човеки ресурси, стратегическо развитие и бизнес моделиране са сред дисциплините, които втората програма включва.
Същите умения Световният икономически форум описва и като ключови за следващите няколко години. Може би за пръв път на българската образователна сцена е направена стъпка в правилния път. Дали ще успеем обаче да се справим с предизвикателствата на дигитализацията и за колко време - предстои да видим. Най-сигурното нещо е, че промените са вече тук, пазарът има нужда от тях и тези, които се ориентират най-бързо в динамичния свят, се очертава и да бъдат най-печелившите.
