Лятото е противоречив сезон. Нека не се залъгваме с непрестанните захаросани представи за безгрижие, непрестанни флиртове, жега, пясък и сол по тялото, че накрая и безпроблемна любов. Ако това се случи, прекрасно.
Но в реалността зад идилично оформената картина винаги се крие частица от жанра, който киното нарича ноар.
Това е забранен флирт под слънчевите лъчи, който рядко приключва добре. Или е самотно време, в което няма с кого да споделиш, а топлината прави тъгата още по-силна. То е среща с нов човек (като в роман на Франсоаз Саган), която завършва катастрофално. Ако го сравняваме с алкохол то горчи, класическо е, защото е желано от край време, не е за всеки и е пристрастяващо. Ако го сравняваме с алкохол, това лято е Campari.
„Добре дошли в столицата на аперитива". Можете да срещнете рекламния слоугън на Campari навсякъде в Милано. В случая обаче изречението не е просто грандомански рекламен трик, а самата истина. Campari е символ на Италия и синоним на понятието „аперитив".
Аперитивът, алкохолно питие преди вечеря, придруженo от лека закуска, между 18 и 21 часа има за цел да стимулира небцето за предстоящата вечеря. Дори днес той продължава да бъде ритуал в Италия. А в последните 150 години предпочитаната марка на италианците е Campari.
Не можете да сбъркате загадъчния червен цвят, ароматните подправки и плодовете.
А след това и вкуса. Различните хора го пият по различен начин. Новаците и любителите на леките варианти го предпочитат със сода или тоник, по-опитните го смесват с джин и вермут, за да се получи прочутото Negroni.
Campari не е марка в класическия смисъл на думата. Това вече е култура неделима от италианската. Друг класически коктейл е „Американо". За него се носят легенди, че дори певците в Ла Скала се събират в клуба на операта за един коктейл преди началото на представление.
Всичко започва през 1850-те години, когато Гаспаре Кампари пристига в Милано. Мъжът е роден в бедно семейство, току що е прекарал 10 години в Турин, изучавайки тънкостите на занаята по правене на ликьори и аперитиви.
По това време градът е епицентър на алкохолната индустрия в Италия, приютил имена като братята Чинцано - създатели на известния вермут. Кампари знае как да управлява компаниите и да пленява важните личности на града.
Гаспаре пристига в Милано с малко пари и много амбиции.
Създава кафе в галерията Виктор Емануил, което гледа към Миланската катедрала, и там започва да предлага всякакви напитки. Най-популярната е създадената от него алкохолна горчива смес с кървав цвят.
Рецептата на Campari е толкова сложна и съдържа толкова много съставки, че и до днес остава неразгадана. Гаспаре Кампари умира през 1882 г. и оставя развиващия се бизнес на синовете си.
Семейство Кампари знае как се прави. Стратегическото положение на кафето и развитието на градската култура са предпоставки в началото на новия век, Давиде Кампари да направи фабрика в близост до града. Поръчките за горчивата напитка стават колосални и не може да се смогне.
На собствениците е ясно, че само добрият и софистициран маркетинг ще направи напитката синоним на италианската култура. Те работят с най-известните италиански архитекти (тогавашният еквивалент на графичните дизайнери), които правят рисунките за рекламните кампании.
Традицията на аперитива обаче се поява чак през 50-те години на ХХ век.
Италия е загубила Втората световна война и е претърпяла огромни поражения. Но американските туристи са впечатлени от земите там и в страната се влива огромен туристически поток, който харчи неописуемо. Това повдига оптимизма на италианците.
Постепенно се заражда La Dolce Vita (пр. „Сладък живот"). Американската култура включва каране на бързи коли и пиене на алкохол преди вечеря. Тогава аперитивът е популярен предимно сред висшата класа.
Нещата се променят през 1968 г., когато икономическото състояние на Милано се подобрява. Покупателната способност на италианеца расте, а с нея и желанието за живот. Милано вече е модна столица и известният Bar Basso става предпочитана дестинация за артистичния елит. И не само за него - всякакви хора започват да се отбиват там след работа, за да разпуснат.
И така до днес. Аперитивът вече е достъпен за всички, навсякъде по всяко време.
А при Campari вече не говорим за реклама. Това е продукт, който се рекламира сам. Той вече е повече култ, отколкото бранд. Когато населението потребява нещо повече от 150 години, е неминуемо стоката да стане част от идентичността на страната.
Барманът и миксолог в бара на Ла Скала казва за Campari: "Това не е напитката на Италия, това е вкусът на Италия." To не обещава сладникаво лято под слънчевите лъчи под знака на почивката, а луда ваканция, пълна с опасности, нощни авантюри и среща с някоя femme fatale. Campari е приказка за лятото в стил ноар.
Как да сте сигурни в последното ли?
На 19 май на едно място ще се съберат две от нещата, които спокойно могат да са символи на la dolce vita - чаша Campari Tonic и бижута от новата колекция на Folli Follie, Riviera. Това и още много ще има на Riviera партито в магазина на марката в МОЛ Парадайз.
Входът е свободен, а за тези, които харесат коктейла ще издадем половин тайна: винена чаша пълна с лед, 1 част Campari, 3 части тоник и резен лайм. Това е рецептата. Половин тайна, защото другото зависи от вас - за него трябва да пожелаете лято по италиански.
И нека свободните часове на тихо място не ви заблуждават. Лятото по италиански винаги е лудо. То е филм ноар с много Campari в сценария.
