Как изглежда необикновеното? Какъв вкус има? Може ли да се докосне?

Улица „Шишман", особено нейната част в близост до „Гурко", има култов статут сред представителите на моето поколение - днес около и над 30-годишни. Никога няма да забравя първите бири (но и водки) в „Билкова" след уроците по рисуване, с които се готвехме да атакуваме Художествената Академия.

През следващите години срещите променяха местоположението си по протежението на улицата, както се променяха, подобно на различни физиономии на един и същ човек, и заведенията по вечните фасади.

Тези дни с нова „физиономия" се сдоби и мястото на ъгъла на „Шишман" и „Гурко", където дълги години се намираше заведението за бързо ядене „Тропс къща". От вътрешността на спасителния за гладните „Тропс" са останали само стените - оголени до бетон и готови да посрещнат посетителите в неочаквана атмосфера.

В затъмненото помещение, което функционира само в рамките на около 10 дни - между 18-ти и 27-ми ноември и то в предвечерните и вечерни часове - между 17 и 22 часа, се е спотаила екзотична изложба - и бар.

Шест големи инсталации под формата на шкафове изпълват сравнително голямото помещение.

Всеки, запознат с внимателния и прецизен подход към детайлите при изработката на преметите, характерен за определена част на света, би могъл да улови скандинавския дух в инсталациите с неговия фокус върху уюта. А приглушените светлини, студенолюбивите растения и особените абстрактни композиции ще ви заведат до точното географско място, където се раждат тези произведения на изкуството...

Шестте шкафа са „шкафове на мъдростта" - Cabinets of Wisdom, както е и името на изложбата.

Те предизвикат въображението с причудливите си форми и украси и искат да ни кажат нещо, а какво е то, трябва да се досетим сами.

За указател ни служат табели, които описват основната идея на всяко едно произведение на изкуството. Вместо пътеводител, любезни помощници и помошнички в снежнобели дрехи ни посочват чрез таблетите си адреса на един сайт: www.lessordinary.bg.

Ясно, попаднали сме в света на "по-малкото обикновено" или онова, което предизвиква въображението ни докрай.

Тук сме, за да премерим света по градуса на необичайното.

Шкафовете са изработени от млади финландски артисти и дизайнери. Самите те посетиха България в чест на партито, с което водка Finlandia и тази година отвори вратите към необичайното за софийската публика.

А какво по-необикновено има на света от изкуството?

Част от добре познатата ни вече платформа - Museum of less ordinary - шкафовете отварят вратите и чекмеджетата си, за да ни вкарат в света на мистиката с едно единствено спасително въже: щипка народна мъдрост.

В инсталациите всъщност е заключена абстрактната идея да се илюстрират народни пословици.

Избраните поговорки са добре познати, например "От всяко дърво свирка не става".

Тази народна мъдрост е илюстрирана енигматично от дървен шкаф с малки чекмеджета, върху който са поставени различни лампи.

Марюкка Такала е артистът, който използва своята инсталация, за да покаже серия от осветителни тела от стъкло. В нейното произведение формите, цветовете и светлините изразяват уникалните характеристики и умения на хората. Това разбиране на авторката е много различно от онова, което би направил един български артист - и именно в това е предизвикателството.

Марюкка Такала

„Ако се правиш на агне - вълкът ще те изяде" е поговорка, която звучи жестоко, но за съжаление житейският опит ни показва колко е вярна.

През очите на Иина Вуоривирта това разбиране е пречупено през стъклени камъни, които обитават пространството на създадената от нея инсталация. Подобно на колекция на геолог, шкафът на Иина напомня за нещо спряло във времето, неподвижно и вечно.

„Капка по капка - вир става" е поговорка, скрита в един от моите любими шкафове в изложбата.

Илюстраторът Ееро Лампинен изобразява застрашен вид лемур от остров Мадагаскар, чиято фигура е изрязана от шперплат. Според интерпретацията на Лампинен, лемурът е останал заключен в долапа и не може да излезе. Затова той плаче, сълзите му напояват растенията в затвореното помещение и те избуяват все по-едри и по-едри...

Ееро Лампинен

Плачещият лемур е осветен от магична жълта светлина - такава, каквато бихме могли да забележим, когато се прибираме по тъмно след среща с приятели в мъгливите ноемврийски вечери.

„Бързата работа - срам за майстора" е илюстрирана от артистичната двойка Саана и Олли, които са създали цял един минатюрен свят зад вратичките на своя шкаф, като са използвали за целта хартия, текстил, стъкло, камък и голямо количество жива растителност.

Изключително живописната поговорка „Езикът кости няма, но кости троши" дотолкова допада на художника Антти Калеви, че той прибягеа до чиста абстракция, за да я илюстрира. За целта той използва изрисувана хартия, дърво... и една стъкленица „строшени кости".

Как са обяснени от финландските артисти останалите две поговорки оставяме на вас да видите сами.

Мястото вече ви е известно - бившата „Тропс-къща" на ъгъла на „Гурко" и „Шишман", а часът е след работен - 17 часа - време за парти.

Успех с търсенето на необикновеното - имате шанса да се докоснете до него всеки ден до 27 ноември.

Новините

Най-четените