Херман Кох е създал сардонична приказка за възмездието. Съчетание от литературна сатира и криминале. Една история в историята на писателя М., по-точно в историята на неговата заглъхваща кариера.
Прав е авторът, в този зловещ полифоничен разказ може да се разпознае всеки.
И средният гимназист, прибягващ към физическо (или вербално) насилие с повод и без повод. И посредственият преподавател, който действително само пре-подава, вместо да учи. И родителят, който подценява възпитанието на детето си. И писателят, готов на отблъскващи ходове, за да гарантира маркетинговия успех на писанията си.
Действието се развива в Амстердам, но и то може да се случи навсякъде. Възрастният вече писател М. се взира в годините на своята младост, когато е пробил на литературната сцена с роман за изчезването на гимназиален преподавател по история.
Следите на последния се губят след кратка афера с привлекателната Лаура. За последен път историкът Ландзат е видян в района на вилата, в която момичето е прекарвало коледната ваканция с новия си приятел...
Книгата на М. постига главозамайващ успех, но през следващите десетилетия той постепенно изпада в забвение. И започва да звучи все по-цинично.
При поредната среща с читатели размислите му го показват като човек, който вече няма какво да губи.
Единствено мистериозният съсед от долния етаж, който следи всяка крачка на М. и семейството му, не го е забравил. Именно с него стартира напрегнатото повествование на този екзистенциален трилър, който в крайна сметка ще ви втрещи, нищо че вече сте чели „Вечерята" и „Вила с басейн". Може да поспорим, но ни се струва, че тук идейните пластове и поводите за размисъл са повече.
„Двама гимназисти планират перфектното убийство на учител", гласи първото изречение от текста на задната корица. Още тук откривам две фактически неточности. Никога не сме планирали каквото и да е. И съвсем не беше перфектно..."
„Уважаеми г-н М." е роман за самоцелната жестокост, предрешена като бунт срещу нормата. Това е книга за малодушието и апатията, които могат да имат пагубни последици. За неоправданото насилие, което винаги може да бъде обяснено, за съжаление.
Както се казваше в един друг великолепен роман („Това, което името ти крие" на Клара Санчес), чудовищата, от които най-много се страхуваме, понякога се крият зад приятелски лица и усмивки. Пък и често се случва хората, които са използвали властта си, за да оскърбяват и убиват, никога да не получат възмездие за своите престъпления.
Най-яркият мотив в романа на Кох си остава язвителната, на места унищожителна ирония, насочена срещу писателската гилдия. Което е парадокс - обществото винаги е схващало учителите и творците като блюстители на морала, като стожери на духовното израстване, като пример за подражание... Е, „Уважаеми г-н М." развенчава много представи, но по-важното е как го прави.
За десерт сме подбрали няколко изречения, които въздействат като крилати фрази. След последното спокойно можете да грабнете книгата и да й се отдадете с бира в едната ръка.
„Посредственият писател излежава доживотна присъда. Не му остава друго, освен да се примири... Докато смъртта не дойде да го прибере. Само смъртта може да го избави от посредствеността му."
„Според мен има едно златно правило и то гласи, че никога няма да чуеш хора с интелигентност над средната да говорят за нея."
„Но с филм или без филм - никога не бива да поставяш лица на актьори върху корицата на книга. Така слагаш прът в колелото на читателската фантазия."
„Човек изтърпява всичко, когато знае, че след петдесетина минути ще може да потъне в мисли с бира в ръка."
