Тандемът между писателя Васил Попов и актьора Владо Пенев успя да привлече българската публика към не толкова популярния у нас до момента жанр на фентъзи хоръра.
Всичко започва с превърналия се през последните години в истински хит "Мамник". С мрачната, завладяваща история авторът печели първия у нас конкурс за аудиосериал, а благодарение на майсторския прочит на актьора Владо Пенев тя бързо намира хиляди фенове и трайно оглавява класацията за най-слушани заглавия.
През април в платформата излезе и дългоочакваното продължение - "Лехуса", по което двамата отново работят в заедно. Историята ни връща в измисленото трънско село Вракола, известно вече и като "българския Туин Пийкс". Тя ни среща пак с познатите герои - граничните полицаи Божана Горнева и Митко. Двамата са изправени пред нови зловещи мистерии и срещи с още съживени от българския фолклор чудовища. Едно от тях е Лехуса - митично създание, което се е вярвало, че тормози родилките и отнема децата им.
А ето какво имат да кажат по темата авторът Васил Попов и актьорът Владо Пенев, всеки със своя принос и гледна точка за успеха на "Мамник" и "Лехуса":
Защо според вас хората обичат страшните истории и са привлечени от тях?
Васил Попов: На този въпрос и аз често търся отговора. На хората, според мен, им харесва да се страхуват. Ние се раждаме в страх, както казва Лъвкрафт. Това е първото нещо, което човек изпитва. Самият факт, че се страхуваш от нещо, поражда и други въпроси. Защо се страхувам точно от това? Мога ли да го преборя?
Владо Пенев: Вероятно имат нужда да бъдат уплашени и да преживеят емоции, които им липсват по някакъв начин в ежедневието. Може би под някаква форма е жажда за адреналин. Най-вероятно това им помага и да се справят с някои от страховете си.
Вие самите какво намирате в страшните истории?
Владо Пенев: Аз не обичам много страшни истории, но когато са добре написани могат да ме интригуват и забавляват. Иначе се плаша от други, мои неща.
Васил Попов: Според мен по някакъв начин страшните истории също учат читателите на емпатия - карат те да се страхуваш за съдбата на съответния герой в книгата и прочие. На мен лично ми носят несравнимо вълнение, което не ме пуска в продължение на дни и нощи.
Какво се добавя към една страшна история, когато е разказана с глас във формата на аудиокнига?
Васил Попов: Гласът добавя страшно много. Може да направи един прочит съвсем различен. Впрочем, започнах да сънувам страшни истории с "Мамник", чак когато чух гласа на Владо Пенев да разказва собствените ми истории.
Владо Пенев: Много неща могат да се добавят и предадат през гласа. Но трябва много предварителна подготовка, защото записването на аудиокниги е много различно от всяка друга актьорска работа - и от киното, и от театъра, дори от дублажа. Тук аз влизам и в ролята на режисьор, правя действен анализ, трябва да намеря и разбера идентичността на всеки един от героите, неговото развитие, конфликтите между участниците. Разчитам много и на интуицията, и на големия си опит като актьор. И когато намериш верния ключ, за да отключиш тази история, тогава вече не е изпитание, а удоволствие.
Лехуса или Мамник е по-зловещият образ за Вас?
Васил Попов: Лехуса.
Владо Пенев: За мен мамникът беше по-страшен, защото ми беше първата среща. Сега някак имах опит и знаех какво мога да очаквам. А и с мамника съм бил и на снимките на ТВ сериала, които приключват в момента. Но не знам как ще бъде за слушателите - те ще решат мамник или лехуса е по-страшният образ за тях. А все пак ще има и трета част, ще видим...
"Лехуса" или "Мамник" беше по-голямото предизвикателство за написване или записване?
Васил Попов: "Мамник". В началото винаги е по-голямо предизвикателство.
Владо Пенев: Мисля, че "Лехуса". Тук имах още повече герои. Имах и специални актьорски предизвикателства, като например героиня, която говори със специален гласов апарат - ларингофон. И изобщо в "Лехуса" имах още повече неща да измислям и съобразявам.
Кой ви е любимият герой от двете части?
Васил Попов: Нямам един любим герой. Обичам и положителните, и страшните образи.
Владо Пенев: Не мога да кажа, че имам любим герой. Но се радвам за всеки герой, който съм успял да пресъздам успешно. В "Мамник" например има един герой, който постоянно повтаря "Гладен съм" и за да го отлича от останалите в стаята, той говори все едно се кара, малко "на гюрултия". И сега, докато снимахме сериала, разбира се, актьорът го представя различно, но всички отбелязаха "Ааа, Владо го казва по друг начин".
Вие от какво се страхувате? Кои са чудовищата, които Ви плашат?
Васил Попов: От височина, от гръмотевици. От гръмотевици започнах да се страхувам след реално преживяване в планината. Гръмотевичната буря там е много страшна, особено когато те завари на билото и няма къде да се скриеш. Просто се молиш да ти се размине, друго няма какво да направиш. Не е опасност, на която да можеш да се противопоставиш. При бурите всичко се случва за секунди и е въпрос на късмет.
Владо Пенев: От простотията. От арогантността. Много ме плаши липсата на възпитание. Това са неща, които аз не мога да се примиря. И това не е проблем само на местна почва, а в световен мащаб. Светът стана ужасно невъзпитан, груб и безотговорно страшен някак. И това ме плаши.
В какво вярвате за човешката прорида - изначално по-скоро добри или по-скоро лоши сме? Променяме ли се в човешката история?
Васил Попов: Вярвам в доброто, но се оглеждам за злото.
Владо Пенев: От години аз съм и гласът, който чете документите в предаването на БНТ "История.бг." И в тази фактология откривам колко малко се е променил българинът през вековете. И лошото е, че не се е променил нито за добро, нито за лошо, а просто си стои статичен в неговото си състояние на удобство. И тази липса на промяна, на узряване, на помъдряване, непознаването на историята, за да не повтаряме едни и същи грешки, които са направени... всичко това е тъжно. Всеки живее само в рамките на собствения си живот и друго не го интересува.
Стивън Кинг или Едгар Алън По?
Владо Пенев: Не мога да избера, и двамата имат много страховити неща.
Васил Попов: Стивън Кинг.
Туин Пийкс или Вракола?
Васил Попов: Вракола.
Владо Пенев: По някаква ирония на съдбата аз съм дълбоко свързан и с двете, защото освен "Мамник" и "Лехуса", съм озвучавал и "Туин пийкс". Даже два пъти, за две различни телевизии. Има според мен пресечна точка между тях, защото и във Вракола, и в Туин Пийкс има един брутален реализъм. Животът просто си тече, а на неговия фон изведнъж се случват зловещи, необичайни неща. Така че и тук не мога да избера.
