От години Кремъл не крие плановете си да установи доминация като водеща международна сила в горещите точки по Земното кълбо, измествайки САЩ от тази роля. И ако доскоро основният фокус върху стремежите на Москва беше Близкият изток, сега все по-ясно се вижда как вниманието се измества към Африка.
Поредно доказателство за това беше обявеният от руският държавен оръжеен продавач Рособоронекспорт първи договор за доставка на щурмови кораби за страна от региона на Сахел (държавите в пояса южно от пустинята Сахара). Засега остава скрито коя точно е тази държава, но важният момент тук е, че това е първият договор за военноморски оръжия, произведени в Русия, за региона от 20 години насам.
Макар тази новина да не привлича сериозно медийно внимание, тя за пореден път потвърждава новия фокус в политиката на Кремъл. Русия изгражда основите на своето трайно присъствие в Африка, като разширява експорта си на оръжия за континента.
Присъствието на руснаците в Африка отдавна не е новина, а руското оръжие се среща в редица конфликтни точки на континента. Просто досега в общия случай ставаше въпрос за участие на руските наемнически групи по договори за обучение на местни армии и охрана на отделни ключови обекти - най-често мини и находища на горива, експлоатирани от руски компании.
Междувременно руското леко оръжие - картечници, автомати и т.н. - е обиколило отдавна целия свят по полу- и изцяло незаконни канали. Това, за което говорим тук всъщност обаче е нещо много по-голямо - официален договор за доставка на бойни кораби - нещо, което не се е случвало от десетилетия насам, от упадъка на военната мощ на СССР и годините след разпада му.
По време на Студената война СССР има сериозна роля в постколониалната Африка, като се опитва да обърне местните лидери към съветската идеология. А това означава и пълна доставка на оръжия. След разпада на Източния блок обаче ролята на Русия започна да намалява... до възкачването на настоящия президент на страната Владимир Путин.
През последните две десетилетия Русия успя да се превърне в най-големия износител на оръжие за Черния континент. В момента, според данните на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), доставките от Русия представляват цели 49% от общия износ на големи оръжия за Африка. В случая този мащабен дял в немалка степен се дължи на нарасналия внос на руско оръжие за Алжир. Други бенефициенти на руската ударна мощ са Египет, Судан и Ангола.
Според Александра Куимова, изследовател по Програмата за оръжие и военни разходи на SIPRI, цитирана от "Дойче веле", броят на африканските държави, купуващи оръжие от Кремъл, бележи значителен ръст през последните две десетилетия.
По данните на SIPRI, ако към началото на новия век 16 африкански страни са купували големи оръжия от Русия, между 2010 и 2019 г. броят им е нараснал до 21 държави.
В Кремъл знаят как да пазят старите връзки, особено с онези страни, които са богати на петрол и други природни ресурси. Така през 2015 г. Русия започва да продава на Ангола, страна известна със солидните си залежи от природни горива, изтребители и бойни вертолети, превръщайки се в основен доставчик на страната.
Отношенията между двете държави имат корени още от времето на СССР, а през 90-те Москва официално прощава дълговете на Ангола (на стойност около 4,56 млрд. евро), натрупани от няколко експортни кредитa, които Москва дава на страната за закупуване на съветско въоръжение и военно оборудване.
Така когато през новото хилядолетие правителството в Луанда се видя в нужда от нови оръжия за армията си, Русия беше очакваният избор. В рамките на последните пет години Ангола се превърна в третия по големина клиент на Африка за руско въоръжение след Алжир и Египет. Другите доставчици на страната са България, Беларус, Италия и Китай, но дяловете им са малки, особено на фона на Кремъл.
Подобна беше ситуацията и с Алжир, най-големият вносител на руско оръжие в Африка. Връзките от съветско време позволиха на Русия да си осигури монопол върху сделките с оръжие, като в замяна на това Москва изцяло отписа дълговете на Алжир в размер на 5,1 милиарда евро през 2006 г. Същата година Алжир подписа поредната оръжейна сделка с Кремъл.
За Владимир Путин и хората около него тези стари връзки са средство за експлоатиране, чрез което да се постигне политическа доминация върху един регион, към който редица други световни сили имат апетити. И лесното предоставяне на оръжия е един от козовете, които Кремъл използва.
Наистина важен момент тук е, че по принцип когато държави продават оръжия на други страни, има едно неписано правило - не продаваш на всеки. В случая това означава да не се продава на нестабилни държави, при които оръжието може да се озове лесно в ръцете на бунтовници, терористи и т.н. Разбира се, тези условни правила далеч не се спазват от всеки, особено ако става въпрос за стратегически партньoрства. Да не говорим, че именно подобни нестабилни държави имат най-голяма нужда от оръжия.
В публично достъпните стратегически документи на Русия, като например нейната външнополитическа концепция или отбранителна доктрина, африканските държави се определят като принадлежащи към нестабилен континент и представляват международна заплаха, гледано през призмата на дейността на терористични групи и бунтовнически движения, особено в региона на Северна Африка.
Подобни документи подчертават целите на Русия да разшири взаимодействието с Африка чрез развиване на благоприятни търговски и икономически отношения, подпомагане при регионалните конфликти и предотвратяване на кризи.
Не е за подценяване и друг фактор - за Русия пазарът на големи оръжия представлява възможност. Това е един голям пазар, който е извън икономическите санкции на Запада и където свободно могат да се прокарват ключови елементи за износ и за правене на бизнес. Така оръжията се превръщат в онзи куршум, който отстрелва двата заека наведнъж.
От една страна, с продажбата на въоръжение за африканските държави Кремъл успява да заобиколи икономическите санкции на Запада заради анексирането на Крим, подсилвайки по този начин икономиката на страната. От друга обаче Путин използва предоставянето на оръжия като лост за влияние върху правителствата на тези държави за осигуряване на други "сладки" договори за експлоатиране на мини, строителни услуги, банки, доставки на други стоки и т.н.
Междувременно за африканските лидери руските оръжия са доказано работещи, значително по-евтини от тези на Запада (поне от гледна точка на пряка цена) и не на последно място - достъпни. Русия не иска от държавите да гарантират спазване на политически или човешки права за гражданите на съответните страни.
В някои случаи така Русия вече успява да запълни празнината, която европейските или американските доставчици оставиха след себе си.
Такъв е примерът с Нигерия. През 2014 г. правителството в страната беше обвинено за това, че войници от армията са нарушавали човешките права на заподозрени членове и симпатизанти на терористичната групировка Боко Харам. След това САЩ отмениха доставките на бойни хеликоптери, въпреки че сделката вече беше подписана. Същата година Нигерия направи поръчка и получи шест бойни вертолета Ми-35М от Русия.
Египет е подобен случай. След военния преврат в страната от 2013 г. САЩ започнаха да намаляват военната си помощ за страната, както и доставките на оръжие. Това остави Русия (заедно с Франция, друг водещ износител на оръжие) с отворена възможност. Кремъл бързо се постара да запълни оставената ниша, като към 2018 г. вече задоволява 31% от вноса на основни оръжия в Египет.
Освен всичко друго обаче оръжията са и път за Русия да изгради политическия си образ на доминиращ играч за региона. Извън гражданската война в Либия и все по-сериозната роля на Кремъл в нея на страната на ген. Халифа Хафтар (на когото предоставя оръжия, наемници, а отскоро и въздушна подкрепа), руснаците възобновяват стари и градят нови политически връзки, с които да си осигуряват обществени поръчки и влияние.
Страната също така заема ролята на поддръжник на африканските страни в международен план. Когато например Зимбабве стана обект на финансови санкции от страна на Запада в началото на новия век заради политически преследвания, мъчения и убийства на дисиденти, Русия все пак застана заедно с Китай на страната на африканската държава, блокирайки приемането на резолюция на Съвета за сигурност на ООН за оръжейно ембарго.
В замяна на това руски компании получиха от Зимбабве сладки сделки за внос на редица сурови и готови материали, вариращи от дървесина, пшеница и торове до вагони за железниците и електроника. На свой ред Русия внася оттам кафе и тютюн. А междувременно руски компании участват в добива на злато и диаманти от мините в страната.
Хватката на Кремъл върху големи части от Черния континент се затяга все повече - подсилена с оръжия, наемници и политическа подкрепа. Въпросът е дали ще издържи на фона на голямата световна конкуренция със стари и нови играчи в борба за влияние.
