Всяка година на 26 април две групи хора си намират особен повод да размахват пръст от медиите към обществото. Едните отбелязват годишнината от аварията в Чернобил. Другите - световния ден за защита на интелектуалната собственост.
Двете групи си приличат само по едно - цитират с лекота измислени данни, фактите за тях нямат особено значение и ги тълкуват както дявола Евангелието в опит да защитят тези, които все по-малко отговарят на реалността.
Според първите Апокалипсисът вече се е случил - преди 25 години.
Според вторите Апокалипсисът пък тепърва предстои, защото всички ние (над половината от населението на развития свят, което има интернет) сме крадци (включително децата) и трябва да влезем в затвора, защото си обменяме музика, филми и софтуер, за да могат техните автори и продуценти (под 5% от същото това общество) да са достатъчно богати, за да не работят те (и семействата им, и потомците им 75 години напред след смъртта им) като останалите - иначе икономиката ще рухне.
Нека видим кои се включиха в шоуто тази година.
Загубата от кражба на интелектуална собственост в областта на културата в България възлиза на милиарди левове всяка година, каза пред LiveNews ректорът на УНСС проф. Борислав Борисов, който е и председател на Центъра по интелектуална собственост, по повод 26 април.
Той обясни, че в законодателството има една вратичка, която създава много проблеми - когато интелектуален продукт (музика, филми) се използва за лични цели, а не за търговски, не се смята за нарушение на закона. С други думи, според г-н проф. ректорът законът е крив.
Пак според него преди две години било изчислено, че приблизително 14% от БВП на България се създава от интелектуална собственост в областта на културата. Уау!
Интелектуалната собственост се дели на културна и индустриална (патенти, търговски марки, промишлен дизайн). Ако само културната създаваше 14% от БВП, то заедно с индустриалната те сигурно щяха да са към две трети от целия БВП на България. Ако беше така това туризъм, селско стопaнство, търговия, индустрия, щяха да й дишат прахта...
За сравнение в САЩ, която е световен лидер номер 1 и в защитата, и в произвоството на интелектуална собственост, двете общо създават към 20% от БВП. Ако г-н ректорът беше прав, БГ филми щяха да гонят по световните екрани холивудските блокбъстъри, а вместо U2 и Rolling Stones Щурците щяха да правят многомесечни турнета по американските стадиони. Което обаче някак си смущаващо не се наблюдава в действителността.
Вместо това лидерът на Щурците Кирил Маричков също за пореден път се изказа по темата. Според него пък законите не били добри, но и не се спазвали. А дори и да се спазвали, в тях имало недостатъци. Сегашното управление отстранило някои от тях, но други задълбочило. Поради тази причина Маричков коментира, че явно имало много силни лобита срещу подобряването на закона.
Музикантът вероятно има предвид прословутия член 26 от Закона за авторското право и сродните му права. Първоначално той предвиждаше да се обложат с данък всички празни дискове, информационни носители и копирни устройства, а парите да отиват за компенсация на автори, изпълнители и продуценти. После внезапно този член изцяло отпадна при гласуването на промените в закона. Миналия месец депутатите обаче го приеха, само че данъкът вече е само върху празните дискове, а не върху всички видове записващи устройства. Което намалява приходите от него с много пъти.
В яда си Кирил Маричков коментира ситуацията така: „Талибаните обичат да си се колят и не им харесва някой да им се бърка във вътрешните работи. Ние пък не обичаме да си плащаме авторски права и много се дразним като ни се бъркат във вътрешните работи. Ние тук обичаме да не си спазваме законите".
Странното на това твърдение е, че закон ИМА, и то от близо 20 години, и той е определено европейски и отговарящ на ВСИЧКИ директиви и практики на ЕС в тази област, но както и при г-н ректора на УНСС, този закон просто не харесва на г-н Маричков и той иска друг. Колкото до спазването - ами не се спазва обикновено онова, което пречи или просто не отговаря на действителността.
И какво правим тогава - ще променяме действителността, за да пасне на закона или ще променим закона, за да отговаря на новите реалии в действителността? Ако питате г-н Маричков, явно трябва още по-строг закон. Който още повече няма да се спазва - просто защото отдавна е далеч от реалността.
Кирил Маричков, ректорът Борисов и другите борци за интелектуални права защитават интересите на една определена прослойка от обществото. Да подчертаем - в това няма нищо лошо, то е тяхно право.
Разликата между Кирил Маричков и останалите обаче е, че той е морален авторитет за една огромна част от това общество. Хората вероятно ще му простят каквото и да каже. От своя страна може би е добре той пък да е малко по-отговорен към това, което казва.
Мнозинството от хората едва ли знаят, но Кирил Маричков произхожда от уважавано юридическо семейство със сериозни традиции. Като такъв лидерът на Щурците няма как да не знае нито защо член 26 първо падна от закона, а след това пък бе приет в този му вид.
Причината е проста - испанска компания оспори за първи път точно тази правна норма пред Европейския съд в Люксембург, а неговите решения са задължителни за всички страни в ЕС. Правителството изтегли въпросния член от закона докато излезе решение по казуса и след това го прие отделно, но с текст, който вече е в духа на въпросното съдебно решение.
Така че хайде да не обвиняваме българина, че бил талибан, обществото не обичало да спазва законите, Европа ни натискала, ама ние... Време е всичките тези митове и лъжи да бъдат разобличени и да си кажем истината.
А тя е: България НЕ Е пиратска държава. България ИМА закон за авторското право. Нито е по-хубав, нито е по-лош от другите такива в Европа - точно такъв е, какъвто е и в другите страни от ЕС. Обменът на файлове за лична употреба НЕ Е кражба нито според духа, нито според буквата на този закон. Пиратството НЕ ограбва никого, то е нормален икономически процес - компенсаторна реакция на пазара срещу изкуствено завишени цени на монополисти, каквито по закон са собствениците на авторски права. Свободният обмен на идеи и културни ценности ОБОГАТЯВА обществото. Фактът, че някакъв бизнес се свива или умира за сметка на друг е резултат от ИКОНОМИЧЕСКИ промени, а не от желанието на хората да крадат.
Преди век се е свил и изчезнал бизнесът на производителите на файтони, защото вече нямало нужда от тях след като бил изобретен и навлязъл автомобилът. И никакви петиции и закони не са могли и не биха могли да им помогнат да продължат да продават нещо, за което хората вече не са склонни да дават пари... Това наблюдаваме и в момента.
Цялата досегашна система на интелектуална собственост е отживелица точно както файтоните някога. Тя е икономически неестествена, изкуствено привнесена и налагана и с малки изключения никога и никъде дори в миналото не е работила. А настоящето направо я отхвърля.
Така че Картаген трябва да бъде разрушен.
