Как "Стара планина" стана хълм

"Англичанинът, за когото хълмът стана планина" е тъпичка стара комедия, в която английски землемер открива, че местна уелска планина всъщност е твърде ниска и е най-обикновен хълм, а местните не мирясват, докато не го скланят той отново да обяви хълма за планина.

Една поредна българска трагикомедия, в която обявените за "връх" под името „Стара планина" колбаси започват да се оказват най-обикновен хълм, върви тези дни към своя логичен финал.

Всичко не му е наред на този т.нар. стандарт „Стара планина". Нито е стандарт (не е БДС), нито беше замислен, наложен и приложен правилно (това го казаха шефове на Асоциацията на месопроизводителите), нито се контролира както трябва, нито се и спазва, както логично се оказа тези дни след всичко друго гореизброено.

Идеята е похвална принципно, но още в замисъла има нещо сбъркано. Това го разбираш, когато опиташ т.нар. наденица "Стара планина" - която определно има вкус на месо, но вместо соя е очевидно пълна с кости, хрущяли, сухожилия, кръв и всякакви други отпадъци, които теоретично се водят месо.

Идеята да се върне рецептурата отпреди 30-40 години е безсмислена. Тогава не са влагали соя, но днес има далеч по-добри „пълнители" и технологии, в резултат на което в модерните „месни" колбаси тип наденица, кренвирш и прочее може и да няма много или никак месо, но и цената, и вкусът им са приемливи и определено не са отровни или твърде вредни.

Месен продукт над 10 лв. килото е в категорията лукс. А долнопробна наденица тип „кучешка радост" (това название не е от вчера, а именно от времето на социализма, чиито рецептури възкресява „Стара планина") е маркетингов абсурд. След първоначалния интерес кой нормален потребител би си купил долнопробен продукт, пълен с месни боклуци на цена по-висока от тази, за която може да си вземе далеч по-качествени продукти като бекон, пушени гърди или прилична шунка?

За бедния наденицата „Стара планина" е скъпа, а за богатия е боклук. За всички по средата пък на пазара има огромен избор от наденици, които не са нито едното, нито другото, макар да не съдържат кой знае колко месо. Има дори такива с повечко месо - и пак са по-евтини от „Стара планина". Това е резултатът от пазара и конкуренцията...

Нещо повече - ако опитате "старопланински" кренвирши на фирма „Тандем" и ги сравните с обикновени на същата фирма (досега най-скъпите на пазара, но по евтини от "старопланиснките"), с изненада откривате, че обикновените - субективно погледнато, сякаш са по-вкусни. Това пък е резултатът от новите технологии и напредъка в месопроизводството за последните 40 години.

Изводът е ясен - прилагането на социалистически стандарти в капиталистическа, пазарна среда е безпредметно. Носталгията не се яде...

Идеята да се предложи нещо качествено на потребителите може и да е похвална, но у медиите и същите тези потребители остана един лош вкус, че сякаш някой иска да толерира едни фирми за сметка на други. Въпреки очакванията, че технологично ще са необходими няколко месеца "старопланинската" продукция да излезе на пазара, някои фирми/марки я предложиха едва ли не на следващия ден (сред тях беше точно „Майстор Цветко"). Или са имали предварителна информация, или колбасите им не са само от месо, усъмни се народът.

„Невъзможно", зарече се за второто земеделският министър Мирослав Найденов. Но ето че невъзможното вече е факт, съобщен лично от него, въпреки строгият контрол, обещан пак лично от него. Министърът се заричаше, че ветеринари следят едва ли не всеки килограм месо, който се влага. Обаче първо премълча, а после не отрече, че у нас няма лаборатория, която да може да определи процентния състав на месото в един колбас.

За какъв контрол говорим тогава? И полицай да бяха сложили на всяка линия вместо ветеринарен инспектор, пак щеше да има „пробив". Просто тази система на контрол не работи поради високата си корупционност и поради това отдавна е отречена в ЕС.

Не е необходимо да си министър, ветеринарен инспектор или куче, за да забележиш и че уж все от месо, но еднакви продукти с марка „Стара планина" на различни производители доста се различават по вкус и качество. Например кренвиршите СП на споменатия „Майстор Цветко" на външен вид и на вкус са видимо пълни с чер пипер - стар трик, с който производители „заличават" всякакви „дефекти" на съдържанието като лош вкус или мирис поради старо месо или някакви други добавки, на които не им е там мястото или с които са прекалили.

Довчера това щеше да бъде лично мнение, за публикуването на което дори биха могли да ни съдят. Днес е факт, потвърден с две проверки и съобщен от министъра заедно с добавката, че има много оплаквания от потребители на въпросните продукти.

Аз като потребител предпочитам да вярвам повече на собствения си вкус и на министъра, отколкото на производителите. Дали обаче можем отново безрезервно да повярваме на същия този министър, който вече веднъж сгреши? Не мисля...

Защото въпросните проверки - нали стана ясно това - не могат да кажат колко е месото в „грешните" колбаси. Казват само, че имало соя. Но не могат да кажат и колко соя имало. Нали уж соята беше забранена в „Стара планина", Найденов и досега се кълне в това. Производителите обаче казват, че малко можело, ама в добавки, овкусители, стабилизатори.

Забранена или не е соята в „Стара планина"? Колко точно? Само от месо ли са или и от всякакви животински отпадъци и боклуци? Тези въпроси си остават.

Остава да видим и финала на този фарс. Например, ще отнеме ли наистина Найденов лицензите на четирите фирми, три от които са наистина големи, което би предизвикало трус на пазара. Ако не ги отнеме, ще трябва публично да признае провала на акцията „Стара планина", която му донесе висок рейтинг като министър. И некомпетентността си като такъв.

Ако пък ги отнеме, вероятно ще го съдят. Фирмите вече оповестиха, че не са съгласни с твърденията на министъра и доколкото неговите проверки няма как да са меродавни, със сигурност ще простестират. И нищо чудно да спечелят.

И в двата случая обаче продуктите с етикет „Стара планина" са вече компрометирани. Не защото идеята беше неуместна, а защото изпълнението й беше под всякаква критика.

По света хората и от хълм успяват да направят планина и комедия. У нас - от популизъм, некадърност или нещо друго; няма значение всъщност от какво - и от планината успяваме да направим хълм. И трагикомедия.

Новините

Най-четените