Когато са си пожелавали горещо лято, българските промоутъри и музикални фенове сигурно не са очаквали, че то ще бъде толкова горещо, че чак ще ги опари.
А нещата отиват нататък - в период от само 40 дни, между 28 май и 8 юли, у нас ще се проведат 2 мега фестивала и общо поне 10 големи концерта на над 20 световни звезди. И това е без да броим клубните изяви и концерти, гостуващите световни DJ-еи и българските изпълнители. И без да отчитаме фестивалите и концертите преди и след този период, които също никак не са малко.
Първо изреваха промоутърите
„Миналата година всеки купуваше билети, докато тази година това не се случва", каза за MusicCafe.bg Мартин Стоянов от Loud Concerts още преди месец.
„Аз очаквам много сериозен спад в продажбите на билети. Много събития, много голямо разнообразие, различни политики - и доста от тях никак не ми се струват адекватни. Погледнете един юни месец - българинът не може да си го позволи това. Трябва да храниш и семейство, ако си семеен, пък и да не си, всеки си има бюджет".
„Не мога да си го обясня", каза още той тогава и оприличи ситуацията на самоубийство.
Нададоха вой и феновете
„Концертното лято на 2011-а заприлича на мол. Луташ се в лабиринта от щандове и стоки, стискаш две банкноти в ръка и се чудиш на кой да ги дадеш и да ги даваш ли изобщо", писа за MusicCafe.bg един от редовните ни музикални коментатори и голям музикален фен VaGro.
По негови сметки поне 700 лв. трябват, ако искаш да посетиш музикалните събития само през юни. Ако се сложат допълнителните разходи, сумата набъбва на 1000-1200 лв., сметна той.
Подкрепя го и Васил Върбанов от „Тангра Мега Рок": „Това са все концерти, на които искам да отида, топ имена. Но това ще ми коства 1000 лв.! А ако искам да отида с жена ми, стават 2000 лв. И това са само билетите." Върбанов също организира концерти, но не се смята за промоутър и определено е известен като радиоводещ, познавач и фен.
От другата страна
Всъщност конкуренцията би трябвало да е в полза на феновете - по-голям избор, по-ниски цени... Нали някога мечтаехме музикалният живот и тук да е като в Лондон, Париж, Амстердам... или поне като в Истанбул и Гърция, Сърбия, Румъния?
Има обаче три разлики с тези градове и страни. Първо - Лондон, Париж и Истанбул са мегаполиси, всеки от тях сам е колкото две-три Българии по население. Второ - стандартът ни на живот и заплатите тук са немислими дори за сравнение със Запада и отстъпват даже на Румъния (и дори на Сърбия...), а от наистина безумно затъналата Гърция сме мнооого далеч по-назад. И трето - във всяка от тези държави, без изключение, има добре развита, живееща и дишаща местна сцена, различна от чалгата, иначе характерна за балканския ни регион. Запомнете това последното.
Конкуренцията вероятно ще доведе до това, че някои от родните промоутъри ще понесат сериозни загуби, а вероятно и ще фалират. Не е приятно, нито за тях, нито за феновете, но това е нормалната икономическа логика - щом не си успял да предложиш достатъчно търсен продукт или не си успял да го продадеш.
Или не си го лансиран в подходящия за пазара момент. Това се случва и в много други браншове - например в търговията и маркетинга на нови продукти преди Коледа редовно някой по света трупа пачки, но пък немалко други пият студена вода.
Трябва да признаем и още нещо - прмоутърите у нас имат много трески за дялане. Зле организирани концерти, неуместно избрани места за провеждането им, слаба или неумела реклама - с всичко това някак сме свикнали. Основното, което липсва на повечето обаче, е гъвкавост.
Какво липсва?
Никак не е трудно да се сетиш например, че всичките тези поп звезди от 80-те без актуална кариера и без актуален в момента албум или не особено популярен такъв няма да съберат хиляди на концерт. Със старите рокаджии е малко по-друго - рокът е музика с отношение към света и феновете му са лоялни към идолите си, особено ако и те пък са лоялни към публиката си.
Да, хората масово се кефят на хитове на поп и диско звездите по ретро партита. Но на партита, не на концерти. Ким Уайлд е за клуб, не за зала 1 - както Hot Chocolate или евро рапъра Нана например. Ако си толкова убеден, че е евтина и/или популярна - направи ретро парти в голяма зала, покани още 1-2 имена и/или добави ретро DJ-и за шоу цяла нощ. Парти, не концерт - това не е Виенската филхармония!
Другото, което остро липсва на концертния живот у нас, са новите или актуалните имена. Не непременно най-големите (някои от тях понякога вече идват тук, благодарим за което!), а най-актуалните - тогава, когато са актуални.
В това отношение най-последователен е Явор Ганчев от „Дюкян Меломан": „Не ни е толкова важно да каним популярни имена. Това, което ни интересува, е да каним имена, които имат да кажат нещо важно в света на музиката днес и сега. Истинското удоволствие е да видиш тези много малко неща, които стават днес, в момента, на които си струва да им обърнеш внимание. Много рядко това съвпада с онова, което българската публика знае за световната музика", добавя обаче той.
Васил Върбанов е съгласен с него: „Epica трябваше да бъдат поканени преди 3 години, тогава щяха и 2000 души да съберат", опонира задочно той на мнение, изказано от „моя приятел", както той нарича Мартин от Loud Concerts. Върбанов обаче обяснява и защо това е толкова трудно.
„Актуалните в момента нови изпълнители струват скъпо, дори да не са много известни. Канят ги навсякъде и едни Biffy Clyro струват 100 000 евро, понеже са известни в интернет. Цената е немислима, за да ги видим у нас, билетът би бил ужасно скъп, а хората, които ги знаят, не са толкова много", дава пример той.
Проблемни са не само актуалните групи, но дори и големи имена от не чак толкова далечното минало. „Аз искам да организирам концерт на Роб Зомби, но кой го знае в България - 2000 човека", смята Мартин Стоянов.
В подкрепа на техните твърдения е фактът, че дори когато в някои случаи актуални имена са идвали в БГ дори и за скромна входна цена в клуб, публиката е разочароващо малко.
Има обаче и обратните примери. След два концерта в София предните години, миналата есен Прем Джошуа напълни Sofia Live Club и на третото си гостуване - точно в онзи паметен ден, в който в София имаше още четири други концерта на световни звезди, всичките по-известни у нас от него.
Неразорана нива
Направи ли ви впечатление нещо друго дотук - говорим за концерти и промоутъри у нас, но само за чужди изпълнители. А българските?
Мнозина ще кажат - а има ли такива? Има. Но не са само онези 5-10 имена, които вечно се въртят с нови и стари, но предимно бездарни и изтъркани песни по БГ радио. И са много. Добрите сред тях не са малко. А интересните са направо много - във всеки мислим жанр.
А дали някой би платил, за да ги гледа и слуша? Ами някой постоянно плаща за тях да ги гледа по клубовете и по малките концерти - дори когато никой не ги рекламира, не ги пускат по радиото и телевизията и медиите не се интересуват от тях.
Проблемът е, че българските промоутъри са като българските продуценти - те искат готов продукт, печалба тук, сега, веднага и от всичко. Не инвестират в никого и нищо, дори в собственото си бъдеще и оцеляване. Търсят големия удар и затова гледат само извън границите на България.
Този късоглед подход е обясним - те работят в много трудни условия и бизнесът им е изключително високорисков. Само че без да развиват себе си, публиката и пазара, ги очаква мрачно бъдеще.
Представи си...
„Сега фестивалите дават бесни хонорари на чужди звезди - я спечелят, я не", разказва Димитър Паскалев от Bluba Lu. „В цялата тази атмосфера българските артисти са само клакьори от миманса. И какво печели от всичко това местната култура?", пита той и дава конкретна идея
„Просто би могло да има 3-4 фестивала, които да са преглед на това какво са направили артистите през годината. Това би ги предизвикало те да излязат там и да го направят по много адекватен начин, да вдигнат летвата".
Представете си сега няколко ежегодни големи БГ феста само с БГ изпълнители и групи - единият за метъл и хардкор, друг за рок, трети за хип хоп, четвърти за джаз, пети за електроника във всичките й форми... Това би предизвикало истински взрив на родната сцена, би създало сериозен стимул за българските музиканти и сигурно би извадило още нови и интересни имена и проекти.
Зачатъци на такива събития има, но ги правят не големите промоутъри, които - нека си кажем и това - единствени имат опита, размаха и капацитета да направят истински мащабно, добре рекламирано и организирано събитие у нас
„А на една трета от цената за такъв фест с чужди изпълнители българските групи ще го направят на фантастично ниво", продължава Паскалев. „Сложи ни на мейн стейджа в 10 часа, дай подобаващ бюджет и виж дали няма да направим истинско чудо. И не само ние - и Остава, и Gravity Co., и други. Защото едно шоу днес струва толкова повече, колкото е по-скъпо".
„Иначе сложи същите групи, български и чужди, едни до други в репетиционната - и не се знае дали непременно чуждите ще се окажат по-добри музиканти. А и публиката ще усети такъв фест, ще му се изкефи - това са нейните, местни групи, които са й познати и на които тя е фен и ходи да ги гледа концерт след концерт", твърди той.
„Фестивалите са като завършек на творческата година, на един процес по създаване, промотиране, издаване, популяризиране и разпространение на един продукт. Тогава фестивалът е най-голямото събитие, защото там се събират нещата. Ако този фестивал е свързан с твоя продукт и там се получи катарзисът на твоето усилие, тогава нещата тук биха могли да се завъртят", смята Димитър Паскалев.
Представете си сега 3 дни - не непременно през юни или лятото, където са всички чужди концерти по независещи от нашите промоутъри причини. И на една сцена всяка вечер поне по 7-8 групи - от Downslot до Ахат, от Odd Crew до D2, от млади надежди до Сигнал, Щурците и ФСБ. Това не е просто фестивал, той би бил празник и за публиката, и за артистите. И парите ще останат в родната сцена, в БГ музикантите, вместо да изтичат навън...
Концертно лято 2011 се очертава съдбоносно за българските промоутъри. Може би някои от тях няма да оцелеят, но да се надяваме, че поне някои от останалите ще осъзнаят, че вода газят, а жадни ходят. И ще се научат да пият - от извора. И даже да дават и на другите и заедно да поливат нещо като английска градинка. Нали знаете как се прави английска градина? Сто години поливаш и косиш, поливаш и косиш. И после още сто. И още сто.
Е, в случая на/от промоутърите се иска много по-малко.
