Защитниците на авторското право по света достигнаха ново ниво на наглост тази седмица, след като стана ясно, че тяхна лобистка организация се опитва да накара американското правителство да приравни употребата на софтуер с отворен код с „пиратство". International Intellectual Property Alliance (IIPA) е изпратила официално предложение към търговското министерство на САЩ страни като Индонезия, Бразилия и Индия да бъдат включени в печално известния „пиратски" Списък 301, тъй като използват софтуер с отворен код.
Списък 301 официално се издава от американското търговско министерство през май всяка година. Той съдържа списък на страните по света, нарушаващи правата на интелектуалната собственост и разделени в няколко категории според степента на нарушението им.
Замисълът му е да бъде използван за дипломатически и търговски натиск и санкции срещу въпросните държави с цел да променят политиката и практиките си по въпроса. Идеята първоначално работеше, но по ред политически и икономически причини в последните години става все по-безсмислена. За това допринесоха немалко и скандалите и протестите на засегнатите около методиката за оценка на потенциалните щети.
В действителност това е списък на държавите, които американското правителство счита за врагове на капитализма, писа иронично британският в-к „Гардиън" тази седмица. Още по-голяма е иронията, че наред с държави от Третия свят, в списъка на „пиратите" обичайно са и половината страни-членки на Европейския съюз и дори Канада.
Отвореният код често е сравняван със социалистическите идеали, но всъщност е проява на свободния пазар, твърди вестникът. Когато не могат да се конкурират с голям и мощен играч в своя бранш, множество малки компании измислят начин да намалят разходите си, за да издържат на конкуренцията. Често това води и до решението да използват софтуер с отворен код. Той не е винаги безплатен, но разходите около него са чувствително по-малко. Но дори и когато е съвсем безплатен, това е просто начин да победиш конкурентите си. Нали не бихте обявили например „Гугъл", които предоставят основната си услуга по търсене напълно безплатно, че е анти-капиталистическа компания?
От друга страна, в страните, в които правителството е задължило администрацията да използва свободен софтуер, такава теза има известен смисъл, тъй като така се подронва бизнесът на компании като „Майкрософт" например.
Оказва се обаче, че тези компании реват за компенсации и загуби не само когато правителството задължава някого, но и когато само препоръчва използването на такъв софтуер.
Пример: миналата година индонезийското правителство разпраща циркуляр до държавните служби и държавните компании в страната, призовавайки ги да въведат свободен софтуер с отворен код в дейността си с цел да съкратят разходите си за софтуер. Нищо лошо, и британското, както и много други правителства по света, заявиха в последните години, че ще увеличат използването на такъв софтуер.
Да, обаче сега IIPA настоява Индонезия да бъде включена в „пиратския" Списък 301, понеже дори само окуражаването да бъде използван свободен софтуер „отслабвало софтуерната индустрия" и „проваляло опитите да се гради уважение към правата на интелектуална собственост".
Подобни твърдения са абсурдни, твърди „Гардиън". Те напълно игнорират факта, че десетки световни компании (примерно „РедХат" или „Уърдпрес") са изградили бизнес модела си изцяло върху софтуер с отворен код. Всъщност, на практика спазването на правото на интелектуална собственост в обществото на поддръжниците на отворения код е даже по-стриктно, тъй като онези, които нарушават лицензите или не упоменават по дължимия начин авторите на използвания софтуер, биват дружно заклеймявани и подложени на публичен позор.
За щастие, IIPA е откровено лобистка организация, която не се ползва с особен респект сред чиновниците в американското търговско министерство. Миналата година например тя настояваше България отново да бъде включена в същия този Списък 301, което, разбира се, не се случи. Проучването на предложенията на организацията през годините показва, че те по-често не са били приемани от американското правителство, отколкото са били приемани.
Поредният опит на IIPA е и поредното свидетелство, че организациите на праводържателите няма да се посвенят пред нищо в желанието си да изкарат черното бяло в името на собствените си печалби. Досега това все повече и повече ги дискредитираше в очите на обществото.
С издигането на все по-абсурдни и нагли претенции обаче все повече застава на дневен ред въпросът не за ремонти в авторското право, а за пълното му преосмисляне. Към днешна дата то се е превърнало в непазарен инструмент, който в името на монопола и благоденствието на шепа транснационални корпорации сериозно изкривява пазара, изнудва пазарните субекти в лицето на цели браншове и жестоко накърнява интересите на обществото.
Повече от очевидно е, че това няма да продължава безнаказано още дълго така. В историята не съществува пример за идея, учение или група хора, които да се се противопоставили на пазарните принципи и да са успели да удържат победа. Невидимата ръка на Адам Смит, простият човешки стремеж към прогрес и свобода, и силата на обществения интерес продължават да са трите най-мощни фактора, движещи цивилизацията на човека. Онези, които не желаят да се съобразят с този факт, най-вероятно ще го усетят принудително на гърба си. Ако не вярвате, вижте какво се случва с музикалната индустрия в последните години.
