Никога не е имало толкова хора по „Ангел Кънчев"! Спокойната улица в центъра на София през 90% от времето е само транзит между „Патриарха" и „Графа" и сбор от паркоместа за имащите някаква работа около „Витошка". С помощта на „София диша", за един следобед време „Ангел Кънчев" се превърна в едно въздълго, но биещо културно сърце на столицата.
Четвъртото издание вече започна преди седмица на „Шишман" със своите „Екометаморфози", а втората тематична неделя беше литературна и мина под надслов „Словото зове". И наистина, издателства имаха импровизирани щандове директно на тротоара, готините британци от Elephant Bookstore също бяха нарамили стари, но запазени томчета, „писателибезкниги" раздаваха разкази, а за автограф от наскоро представилия новия си сборник Георги Господинов се виеше опашка, достойна за описваните от него смутни времена.
Но всичко това беше само част от атмосферата. „София диша" превръща улицата в книжарница, в пазар, в детска площадка, в музей, в бижутериен магазин, в сцена, в бар (Ех, тоя студен „Йегермайстер"!). Истински кошер. Освен изложителите, всички кафенета и магазини по улицата също имаха свое присъствие по тротоара - без навъсени погледи, без крясъци „Гониш ми клиента!" и подобни.
Малко по-прохладното време помогна хиляди хора от всякакви възрасти, социални групи и прочее да изпълнят „Ангел Кънчев", а някои останаха и до края на събитието. Те станаха зрители на истинско цирково шоу с клоунада, огън и жонгльорство. „Не се притеснявайте да оставите каквото можете - круши, домати, сандали...", призова публиката младият артист, след като се поклони.
Буквално в средата на „София диша", една от шатрите събираше непрекъснато любопитни хора. Някои от тях поспираха за повече, хващаха лист с литературно произведение и с маркер „скриваха" цели пасажи, докато не се появи нещо със съвършено различен смисъл. Така например монолитният черен блок може да се пропуква само в началото и края си: „Нямам път, по който да се върна / Тръгвам към звездите".
Григор Атанасов научил за т.нар blackout поезия от Интернет, като там се прави с вестници. „Реших да пробвам с книги, понеже нашите вестници нещо не стават", коментира той. Художествените текстове са избрани напълно случайно, но Наталия Иванова все пак допълва, че са търсили произведения с по-богата лексика - както от български, така и от чужди автори.
Според двамата словото наистина зове, а литературните им ремикси са „нов вид изразяване", сравняват го със скулптура, от която изчистваш всичко ненужно. Наталия и Григор виждат, че в последно време хората отново са привлечени към литературата, но и към това да са автори на нещо свое.
И отново не е само литература - по улицата поне половината от шатрите и сергиите си имаха работилници, в които човек може да се включи и да създаде от сапун до комикс.
Човекът (бил той дете или възрастен) твори, следователно съществува. При това положение, едно е несъмнено: с толкова много изкуство по една-единствена улица, София диша!
