Разпределянето на подземния бизнес в Ню Йорк между гангстерските фамилии, една от които е Корлеоне, е действителна история.
Комисията на Петте Фамилии на Ню Йорк е ръководен орган на един огромен престъпен синдикат, владеещ голяма част от Америка. Създадена е от Чарлс "Лъки" Лучано и Салваторе "Малкия Цезар" Маранцано и е неделима част от американския културен и развлекателен живот - хазарт, проституция, синдикати в развлекателния бранш.
Сухият режим дава на мафиотски босове като Ал Капоне достъп до огромни богатства, но за разлика от еврейските и ирландските банди, Комисията, със своите строги правила, създава и инфраструктура, която позволява на италианците да доминират над организираната престъпност до средата на века.
Американската история на престъпността е пълна с примери, които се разиграват, подобно на сюжетите в “Кръстникът”, но сцената, в която Майкъл Корлеоне убива мафиота Солацо и корумпирания полицай, е много близо до реален инцидент, станал на Кони Айланд, станал през 1931 г.
В главните роли са младия тогава Чарли “Лъки” Лучано, който се опитва да свали от наркотрона Джо “Шефа” Масерия, като го кани на вечеря в италиански ресторант. Но вместо да преговорят разпределянето на териториите, Лучано посреща “Шефа” с куршум в главата.
Тази култова реплика от филма и опитът за покушение над персонажа на Франк Пантагели, са взети назаем от реалността.
През август 1961 г. Кармайн "Змията" Персико се опитва да извърши покушение над Лари Гало по подобен на "Кръстникът" начин - прави му засада в пуст бар и нахлузват гарота около врата му. Смъртта му се разминава, само защото един полицай влиза в бара, докато душат мафиота.
Мафиотът Франк Кастело изживял в реалността събитията, които Марлон Брандо изиграва на екран.Също като Вито Корлеоне, Кастело има силни връзки с правната система в САЩ, умишлено избягва да се занимава с наркотици и оцелява след опит за покушение.
Дори дрезгавият глас на Франк е пресъздаден във филма от Марлон Брандо, за да създаде запомнящ се персонаж.
Джони Фонтейн, певецът, на когото е отделено сериозно място в книгата (а във филма, напротив, твърде малко), е копие на Франк Синатра, за когото вестниците клюкарстват, че е ''дружка'' на италианските гангстери. Без някога Пузо да е потвърждавал, че е използвал слуховете за Синатра като вдъхновение, самият певец е виждал себе си в образа и заради това е ненавиждал, както книгата, така филма.
Между Пузо и Синатра е имало една среща, при която авторът е пробвал да си стоплят отношения. Марио тръгва с лист и химикалка, когато се засича с легендарния певец в бар, за да го помоли за автограф въпреки молбите на приятелите си да не го прави.
"Шегувате ли се? В дома ми имаше само два плаката - на папата и на Франк Синатра.", отговаря писателят в решението си да говори със звездата.
Но както се очаквало, не е посрещнат радушно. Синатра почервенява от гняв, когато разпознава Пузо, и заявява, че заради това, което е написал, заслужава да му счупят краката.
