"Всичко за сина ми" завърши нетипично за български сериал - с щастлив и завършен край.
Сценаристката Христина Апостолова, която в тези 12 епизода гледахме и като обърканата волна птичка Ема, не се е изкушила да дразни зрителите с отворен финал и слава Богу. Вместо това тя удовлетворява глада за захаросана развръзка, като последната накърти от сладост и на най-големите романтици пред екрана.
Толкова, че даже не е спойлер да посочим, че сюжетът се разви като по учебник как се прави телевизионен сериал без особени претенции - с малко предвидими обрати, много клишета и лични катарзиси, задължителни за хепи енда.
Затова "Всичко за сина ми" не носи някакво сериозно послание, въпреки че тръгна с претенциите за дълбока драма с тежки поуки.
Коренът, от който се заплете действието, обаче си остана все така сбъркан и проблематичен. Колкото и петмез да се изсипваше отгоре му, нямаше как да потопи спомена за първите епизоди и зарязаните от майката баща и новородено бебе.
Завръзката в сериала е от онзи тип, в който хем разбираш какво е искал да каже авторът, хем те е яд, че не е успял да го каже като хората. А действието беше излишно проточено в цели дванадесет епизода, макар че още от появата на забегналата майка беше кристално ясно какво ще се случи.
"Всичко за сина ми" подразни с моментите на неволна зрителска телепатия, при която със затворени очи можехме да диктуваме следващите ходове на героите. Имаше и истински дежавю ситуации, защото гледаме и сме сигурни, че точно ей тоя кадър или ей тая реплика сме я чували в друг филм.
Чак до финала, който поразително напомни на "Двойната Лотхен", но без близнаци в центъра на действието.
Уви, кастът, начело с Димитър Рачков, само допринесе за неприятното чувство, че това е нов сериал, ама не съвсем.
Рачков е талантлив комик в реалността, само че се оказа неубедителен комик с натикани в устата нелепи шеги на малкия екран. Във "Всичко за сина ми" де, не в "Капките".
Сериалът не само не пожела да избяга от прашасалия хумор за жени-шофьори и нещастни съпрузи, ами и го натрапи като връх на забавата. "В наши дни глава на семейството е този, който държи дистанционното" - да паднеш от смях направо...
Също толкова неубедителни и преиграващи бяха и двете дами до Рачков - Христина Апостолова и Рая Пеева.
Зад тях обаче се подреди спасителна мрежа от поддържащи актьори, която спасяваше положението непрекъснато. Ветераните на българското кино и театър - Янина Кашева и Ириней Константинов - внасяха нужната доза класа и достолепие в иначе плоския и раздут излишно много сюжет.
••• Ето какво има да каже Теодора Духовникова за българските сериали и нелепите сравнения:
Моню Монев, Христо Пъдев и къдравото чаровно откритие Недиляна Павлик също показаха повече нюанси от главните герои.
На високо ниво във "Всичко за сина ми" е и операторската работа, подарила на зрителите качествено заснети кадри и необичайно добър за българска продукция звук. Не е пестено от декори и локации за снимки, от костюми, аксесоари, прически и грим.
Освен това БНТ вече активно подгряват публиката за "Те, вълните", който обещава да акцентира истински върху семейството и неговата вътрешна динамика, била тя хармонична, или напълно сбъркана.
И нетърпението да видим там как ще се разплете кълбото от драми успява да изтрие неприятните спомени за неделни вечери, в които "Всичко за сина ми" се опитваше да ни убеди да не пипаме дистанционното.
