Когато Стефани Майър започва да пише първата книга от поредицата "Здрач", тя не подозира какъв феномен ще предизвика.
Майър е ревностна мормонка, майка на три деца и жена, която заради домакинството няма много време за себе си. Една юнска вечер през 2003 г., преуморена от задълженията си, тя заспива дълбоко и сънува сън, който ще стане основата на поредицата от романи.
Пред "Си Ен Ен" Майър споделя, че в дните преди съня е била направо "зомбирана" от домакинска работа и е на прага на бърнаут.
"Онзи сън стана 13-а глава на "Здрач", а писането ме освободи", казва още писателката.
В съня си тя вижда красива поляна с кръгла форма, огряна от ярка слънчева светлина. На поляната лежат необикновено красиво момче, което е вампир и блести на слънцето, и обикновено човешко момиче. Майър признава, че е намерила съня си за крайно странен, защото никога не се е интересувала от вампири.
Вампирът, по нейни думи, се е опитвал да обясни на момичето колко точно я обича и колко го е грижа за нея, но в същото време и да ѝ каже колко много иска да я убие.
Сънят е толкова странен, че Майър решава да го запише, за да не го забрави. Оттам нататък всичко тръгва "като язовир, който се е спукал", както самата тя го определя. Писането я освобождава от ежедневните грижи за децата и дома и се превръща в нейната тайна, защото не смее да сподели на съпруга си.
Стефани смята, че ако му каже, че е пощуряла по темата за вампирите и дори си записва своите идеи за тях, той ще приеме, че жена му е полудяла. Тя има и друга причина да се притеснява какво твори, защото през живота си никога не е била писателка, нито е учила за такава.
Майър обаче винаги е обичала да чете и влага немалко от любимите си произведения в четирите книги от поредицата, която създава.
Първата книга - "Здрач" - е основана най-вече на съня ѝ с вампира и момичето, които са влюбени един в друг, но им е изключително трудно, защото той жадува за кръвта ѝ. Името Едуард идва от романи на Шарлот Бронте и Джейн Остин. Изабела е името, което Майър пази, ако има четвърто дете и то е момиче.
Освен това авторката влага в първия "Здрач" някои мотиви от "Гордост и предразсъдъци" на Остин. Втората книга - "Новолуние" - е вдъхновена от "Ромео и Жулиета", а третата - "Затъмнение" - от "Брулени хълмове" на Емили Бронте.
"Зазоряване", последната част, отново връща към Шекспир и "Сън в лятна нощ" и "Венецианският търговец", обяснява Майър.
Първата част е завършена само за три месеца не без помощта и на вездесъщия Google. Търсачката подсказва на писателката да прати героите си да живеят в абсурдно дъждовния град Форкс в щата Вашингтон.
До градчето се оказва и индианският резерват Ла Пуш и именно така в историята започват да се появяват и върколаците и идеята за любовен триъгълник.
Майър няма намерение първият ѝ роман да има продължение и затова се захваща да напише един истински въздействащ епилог. Впоследствие се оказва с нахвърляни десет варианта за епилог, всеки от тях с размерите на не много кратка повест и така става ясно, че "Здрач" ще се превърне в поредица.
От майката на Стефани идва предложението сюжетът във втората и третата част да има повече екшън и така на сцената излиза и зловещият древен клан Волтури от Италия, който е една от основните пречки пред щастието на Едуард и Бела.
Въпреки всичко, описано дотук - вампири, върколаци, любовни триъгълници и зли аристократи - Майър строго се придържа към мормонските си вярвания, докато пише четирите книги "Здрач".
Тя е горда, че в романите ѝ няма дрога и алкохол, а героите ѝ са истински пример как се устоява на изкушенията в живота. Сексът се случва единствено след сватбата и даже и кошмарна бременност не е повод да се направи аборт.
Въпреки че според авторката книгите ѝ са образец за морал, не на такова мнение е критиката и някои ожесточени противници на "Здрач", които също имат своето право.
Писателката е обвинявана, че описва главната си героиня Изабела (Бела) Суон като слаба и беззащитна гимназистка, за която най-важното е да си има готино гадже в лицето на мистериозния красив вампир.
Самият зародиш на историята е притеснителен - Едуард се въздържа да се приближи до Бела, защото ще я разкъса и убие.
Читателите правят сравнение с друга младежка поредица - тази за "Хари Потър" - където има истински силни женски характери, които понякога са по-смели и дейни от момчетата в сюжета. Защитници на правото на аборт са ужасени от последната част, в която Бела запазва детето си, въпреки че то буквално изсмуква кръвта ѝ.
В романите има и други обезпокоителни детайли, като това, че Едуард е на 104 години, когато се запознава и се влюбва в Бела, по онова време само на 17.
"Стефани Майър дяволски много НЕ може да пише. Никак не е добра в това", заявява колегата ѝ Стивън Кинг в едно свое интервю.
В отговор авторката казва, че е "феминистка, която не се обявява за феминистка".
В разговор за "Гардиън" тя допълва, че светът би бил едно по-добро място, ако се управляваше от жени и че най-добре работи с жени. На снимачната площадка на филмите по "Здрач", където Майър присъства неотлъчно, за да следи процеса, също екипът е предимно от жени.
Ядосва се, че като мормонка е получавала неуместни въпроси като този колко съпруги може да има мъжът ѝ според религията им.
И е готова да защитава решенията, които е взела за героите си, дори и когато Бела се събужда насинена след първата брачна нощ. "Той е сто пъти по-силен от нея. В продължение на три книги я убеждава, че това е лоша идея. Нямаше как да го опиша по друг начин", защитава се Майър.
Тя казва, че и кошмарната бременност и раждане са най-правилният ѝ подход към сюжета, защото са вдъхновени от нейната първа бременност, която също е била много трудна.
"Мисля, че Бела и Едуард са прекрасни примери за младите хора. Те са сигурни какво искат и не ги е страх от това, което искат", заявява Майър.
