Кой е лошият в трансферните саги?

Само преди няколко месеца Фернандо Торес се озова в същата ситуация, в която сега се намира сънародникът му Сеск Фабрегас. Както и още двама футболисти, които са сред основните герои на това трансферно лято - Лука Модрич и Серхио Агуеро.

Трансферната сага около преминаването на Ел Ниньо в Челси се точеше в продължение на години, макар и без ясна посока. Тя започна още през 2009 г. когато испанецът за първи път заговори за това, че Ливърпул се нуждае от инвестиции. И продължи до последните 15 минути преди затварянето на трансферния прозорец през януари вече с поглед към Челси.

Торес обаче бе изкаран лошият, предателят, феновете, които преди това го боготворяха тогава горяха фланелките с неговото име. Никой не искаше да разбере позицията на играча, който наближавайки 27 години отчаяно искаше да спечели нещо в кариерата си на клубно ниво.

По онова време Ливърпул не беше (а и още не е) е клубът, към който той се присъедини. Преди три години клубът бе сред най-добрите в Европа, сега не е така. А и той не е играчът, който беше. Вече не беше талант, който може да си позволи да чака и желанието му за промяна бе продиктувано от амбиция, не от стремеж за повече пари. Но това бе умело скрито от ръководството на бившия му клуб. Шефовете на Ливърпул не отрониха и дума за това че всъщност са го принудили да направи тази крачка, да предприеме подобни действия. Жертвата бяха те, а не той.

Сега Арсенал, Тотнъм и Атлетико (Мадрид) повтарят действията на американците от Ливърпул.

Сеск Фабрегас е с три години по-малък от Фернандо Торес, но е в същата ситуация. Испанският халф чака вече шест години да вземе трофей с Арсенал, но все не се получава. И няма и как да се получи предвид на трансферната политика на "артилеристите". Големите амбиции се защитават с големи играчи, а не с таланти, на които предстои да се доказват и да търсят мястото си под слънцето. Случаи като този на Джак Уилшър, който блесна още в първия си сезон в Арсенал са единици.

На Сеск просто му писна. Особено след като връстниците му в Барселона трупат купа след купа. Халфът е съвсем наясно, че на "Ноу Камп" няма да получи титулярното място. Няма да получи и същото отношение каквото има в Арсенал, защото в столицата на Каталуня той ще бъде един от отбора. Там суперзвездите са две - Лионел Меси и Хосеп Гуардиола. Фабрегас няма да прибира и същите пари.

Но и няма да бъде упрекван за играта си, нещо, което често се случва в Англия, особено след като тимът не печели трофеи. Стилът му е напълно съвместим с този на "блаугранас", а и на испанския футбол като цяло. А може би ще се оттърве и от безкрайните контузии.

Фабрегас показа по всякакъв възможен начин, че не желае да остава. В края на сезона когато се възстановяваше от поредната травма вместо да подкрепи съотборниците си от Арсенал от трибуните той се прибра в Испания, за да гледа Формула 1. После отказа да се готви с отбора. И да пътува с него за Малайзия.

На Венгер обаче това не му е достатъчно. Той ще продължи да се инати докато не принуди Фабрегас писмено да заяви желанието си да напусне. Така Сеск ще излезе лошия, капитанът, който предава отбора си. А мениджърът ще има идеално оправдание при поредния провал. Който става все по-възможен ако се съди по селекцията, която правят "артилеристите" и това лято.

Същото важи и за Лука Модрич и Тотнъм. "Шпорите" също като Арсенал имат амбиции за титлата, но не ги защитават по никакъв начин. Въпреки безкрайните опити да бъдат привлечени топ играчи това няма как да се случи със съществуващия в клуба таван на заплатите. А това няма как да изстреля Тотнъм по-нагоре в класирането. И логично Модрич търси промяна и я вижда в Челси.

В подобна ситуация е и Серхио Агуеро. Аржентинецът е един от талантите в световния футбол, но в Атлетико (Мадрид) това трудно може да бъде забелязано. "Дюшекчиите" така и не успяха да използват инерцията от спечелването на Лига Европа преди година, за да излязат от дупката, в която са пропаднали от години. Атлетико се чувства удобно в "златната среда" и няма никакво намерение да я напусне. След пет години очакване обаче Агуеро иска повече.

И вместо да настройват феновете срещу такива играчите клубовете трябва да помислят как да им помогнат. Така полза ще имат и двете страни. Защото футболист, който играе по задължение и без сърце едва ли може да бъде особено полезен. Слабото му представяне на терена води до обезценяване и когато клубът бъде готов да го продава ще прибере минимална част от истинската му стойност.