Тъй като норвежкият архипелаг Свалбард е едно от най-северните населени места на планетата, логично държи куп рекорди.
Най-северно постоянно населено място - градчето Ни Олесун, най-северният град с население над 1000 души - столицата Лонгирбюен, най-северното летище за граждански полети, и, уви, един от най-бързо затоплящите се райони на планетата.
Последното важи за цяла Арктика, а в Свалбард практическото изражение е стряскащо. За последното столетие средната температура там е нараснала с около 4 градуса, а в последните години се чупят всякакви рекорди.
На 11 август 2024 г. температурата в Лонгирбюен стига 20 градуса - рекорд за този месец, откакто има измервания от края на XIX век. И доста над средната температура за август, която е 6 градуса.
Лятото на 2024 г. е третото поредно най-топло в исторически план, е пресметнал метеорологът Даан ван ден Брук - сътрудник на Финландския метеорологичен институт, а август 2024 г. - най-топлият месец изобщо. Тогава средната температура в столицата на арктическия архипелаг стига 11 градуса.
Това може да звучи като кучи студ за нас посред лято, но Свалбард е полярна зона, в която по дефиниция актическият климат предполага средни летни температури до 10 градуса.
Резултатът е изключително ускорено топене на ледниците на архипелага, като сателитни снимки на НАСА показват, че Свалбард се топи 5 пъти по-бързо от обичайното.
Размразява се и пермафростът и това е опасно - и за околната среда, и за хората.
"Когато за пръв път пристигнах в Свалбард като студент през 90-те години на миналия век не съм си представял, че три десетилетия по-късно ще съм свидетел на толкова значителна трансформация", казва Шетил Исаксен, учен от Норвежкия метеорологичен институт пред сайта на Arctic Council - междуправителствен форум за кооперация и координация на арктическите държави.
Исаксен вижда с очите си как се променя пейзажът заради топенето на пермафроста, ледниците и снега. Заради по-високите температури през лятото хората вече често носят по-леки дрехи на открито.
"Ако си навън за преход от няколко дни, вече не можеш да приемаш за гарантирано, че прясната храна в раницата ти ще издържи - подобните на хладилник температури, обичайни за Свалбард през лятото, са в миналото", обяснява той.
••• Пермафростът е и една от причините тук да се намира и Международното семехранилище:
Според него до края на века температурите там ще продължат да растат значително, което ще води до увеличени валежи, повече дъжд и по-голям дебит на реките. Това пък води до наводнения и ерозия.
Снежният сезон ща стане по-кратък, а вечната замръзналост по-близо до повърхността в крайбрежните райони и в тези на по-ниските места ще се стопи. Лавини и свлачища може да станат по-чести, а пейзажът ще се промени драстично, след като ледниците загубят маса и площ.
Към това трябва да се прибави по-топлият океан наоколо и почти липсващият лед в морето във все по-големи области.
Тъй като всичко това ще се отрази дълбоко на екосистемата и живота на хората там, на Свалбард се правят и съответните замервания на пермафроста - от 1998 г.
Не е изненада, че средната температура под земята расте.
Последното замерване през есента на 2024 г. - от сондаж на около 20 км от Лонгирбюен, сочи температури от минус 4,5 до минус 4,9 градуса според дълбочината на пробата. През есента на 1999 г. тези температури са били от минус 5,7 до минус 6,2 градуса.
На практика това касае всички сгради, пътища, летища, мостове и всякаква инфраструктура в Свалбард - всички те са построени върху пермафроста.
Освен това замръзналата земя стабилизира и укрепява по-стръмните планински склонове на архипелага с начупен терен. Те може да станат по-нестабилни и да последват срутвания, които да унищожат местообитания и да застрашат и хората.
При топенето на пермафроста освен това се отделят огромни количества парникови газове - метан и въглероден диоксид, които досега са оставали замръзнали в земята и далеч от атмосферата.
Всичко това касае не само хората, които живеят в Свалбард, но и туристите, които пък стават все повече - благодарение и на по-топлото време.
През архипелага минават все повече круизни кораби - и заради по-малкото лед в морето, а през летището на Лонгирбюен - повече пътници.
Макар че Свалбард е кажи-речи на края на света, да се стигне дотам не е чак толкова трудно - до Лонгирбюен има полети от Норвегия, а местното летище е най-северният аеропорт, на който кацат редовни граждански авиолинии. Има и чартърни полети, както и частни самолети.
Но на летището вече изпитват ефектите от затоплянето.
Пистата му е дълга 2300 метра и е строена в началото на 70-те години на миналия век, но пермафростът под нея започва да се топи.
"През летните месеци трябва да проверяваме пистата щателно всеки ден, защото почвата може да пропадне във всяка една точка. Очакваме това предизвикателство да се влошава с времето", обяснява пред "Си Ен Ен" мениджърът на летището Рагнилд Комисруд.
••• Още един "най" от Свалбард:
Когато става дума за толкова отдалечено и екстремно място като Свалбард - архипелагът се намира на 1300 км от Северния полюс и почти 1000 км от Норвегия, летището е от изключителна важност.
През него минават огромната част от доставките - храни, медикаменти и всякакви продукти от първа необходимост. В Свалбард живеят около 2500 души, а пътят с кораб отнема до 2 дни.
Затова на летището винаги има повече персонал и материал за ремонти - ако нещо се повреди, екипите там трябва да са в състояние да го поправят сами.
Комисруд дава пример със случай, когато местната електроцентрала се повредила - тогава се наложило да бъдат доставени аварийни генератори с военни транспортни самолети от Норвегия.
Въпросът с електроцентралата също е интересен.
От една страна Свалбард е сред най-уязвимите от затоплянето на климата места. От друга - архипелагът е богат на въглища и добивът им е една от основните причини за заселването му преди век, а основните населени места са възникнали около мини.
И въпреки че Свалбард е част от "зелената" Норвегия, където енергия се добива почти на 100% от възобновяеми източници и най-вече от хидроцентрали, в далечната арктическа територия животът съвсем доскоро е зависел от въглищата. Тоест - от ТЕЦ в Лонгирбюен, който е осигурявал ток и отопление.
••• Да, Норвегия не ползва за ток собствените си газ и нефт:
И тъй като на отдалечено място в Арктика е трудно да се намери алтернатива, ТЕЦ-ът на въглища работи чак до 2023 г., когато е заменен от електроцентрала на дизел - също не особено устойчиво решение, но поне с по-малък отпечатък от въглищата.
Самият въгледобив също е почти напълно преустановен.
Самото летище обаче, което е част от държавната Avinor - операторът на над 40 летища в Норвегия, в близко бъдеще би трябвало да ползва собствена централа на биогаз.
Самото "гориво" ще се произвежда в Норвегия с нейната възобновяема енергия и въпреки че ще се транспортира до Свалбард, сметките сочат, че пак ще има по-малък въглероден отпечатък.
Централата на летището пък ще се свърже с електропреносната мрежа на Лонгирбюен и ще служи като допълнителен източник на енергия - например в случай на аварии и с дизеловия ТЕЦ.
Усилията на властите на полярния архипелаг да търсят устойчива енергия са направо трогателни - там има и парк за соларни панели още от 2015 година, въпреки че почти 4 месеца от годината на Свалбард тъне в тъмнина и слънце не се вижда.
Е, за сметка на това в летните месеци пък слънцето изобщо не залязва, така че поне тогава панелите влизат в употреба.
Мениджърът на летището Рагнилд Комисруд дори уверява, че технологията на генериране на енергия от слънцето всъщност работи по-добре при по-студени температури и арктическите условия правят соларния парк на Свалбард особено ефективен, когато има слънце.
Всичко това значи едно - при липсата на въгледобив, основният икономически двигател на Свалбард става туризмът.
И дори посещението на място като това вече не е смята за нещо екстремно, а по-скоро за мейнстрийм пътуване.
Стига да слушаш съветите на властите и да не ходиш сам в полярната пустош при белите мечки.
Колкото до температурните рекорди - в последните години те се дължат най-вече на това, което позволява туризма на Свалбард - намаляването на морския лед. Без него океанът наоколо абсорбира повече топлина, а все по-лесно достигащият до тази част на света топъл вятър от юг допълнително затопля архипелага.
И едва ли този процес ще спре.
