Манчестър Юнайтед спечели Лига Европа. „Червените дяволи“ победиха Аякс с 2:0 във финала и вдигнаха единствения голям трофей, който липсваше във витрината им.
Това обаче бе нощ, много по-голяма от футбола.
Някак символично, Юнайтед победи „децата“ на Аякс, а само два дни по-рано терористичен акт отне живота на 22 младежи, след като бомба избухна по време на концерт на Ариана Гранде в „Манчестър Арена“.
От Юнайтед веднага помолиха УЕФА финалът да започне с минута мълчание в памет на жертвите. Молба, която моментално бе уважена.
На пресконференцията си преди двубоя пък Жозе Моуриньо призова: „Не можем да изкараме от умовете и сърцата си жертвите и техните семейства... Направете го за града, направете го за децата.“
Фенове се появиха в Стокхолм с най-различни плакати, банери и фланелки със съобщения в памет на загиналите и в подкрепа на близките и приятелите им, пеейки обидни песни срещу ИДИЛ.
Челси отмени шампионския си парад.
Манчестър Сити поздрави по възможно най-красивия и трогателен начин градския си съперник след победата.
— Manchester City (@ManCity) May 24, 2017
„Тази вечер бе по-важна от спорта... Да, голяма нощ за Манчестър Юнайтед, но дори по-голяма за града и за страната... В момент, в който продължаваме да скърбим за семействата, които загубиха свои близки, имаме спорт, който донесе поне малко щастие в тези смутни времена... Молим се за мир“, пък написа в Instagram легендата на Юнайтед Дейвид Бекъм.
„Спечелихме за Манчестър, играхме за тях, за страната. Играхме за Манчестър, за Англия и за хората, които намериха смъртта си“, сподели след мача Пол Погба, който вкара първия гол за „червените дяволи“.
Футболът наистина обединява, но посегателството срещу живота и свободата, особено срещу младежи, обединява още повече.
„Спечелихме трофей, който клубът не бе печелил никога, и сме много щастливи. След това, което се случи, е хубаво да занесем купата обратно в Манчестър. Седмицата беше много тежка за града и сме много щастливи, че успяхме да победим за всички, които все още страдат“, добави пък Хуан Мата.
И въпреки трагедията, след последния съдийски сигнал, трибуните запяха любимите си песни. Glory Glory, Man United и Take My Home ехтяха на „Френдс Арена“, като че ли, напук на случилото се.
Феновете се радваха. Сълзите бяха както от радост, така и от тъга. Триумфът показа, че нито клубът, нито градът ще променят начина си на живот, начина си на мислене и културата си под натиска на човекоподобните.
Това наистина беше нощ, по-голяма от футбола, но победата и трофеят ще помогнат трагедията да бъде по-лесно преодоляна. Малка утеха в толкова тежък момент.
