ЦСКА влезе в очаквана криза. Нелепият старт на първенството предизвика огромно недоволство сред привържениците и експресен треньорски кадрил. Тъй като негодуванието има много мишени, ясно и недвусмислено трябва да се каже, че големият грешник е един - собственикът Гриша Ганчев. През 2015 г. той помогна на ЦСКА в най-трудния момент от историята и го спаси. С него година по-късно клубът постигна един от най-сладките си триумфи - Купата на България. Заслужава признание, но после се заредиха серия умопомрачителни безобразия.
Няма да изреждаме всичките, ще припомним само последните, които имат пряко отношение днес.
През лятото на 2018 г. е назначен за треньор бедният с биографията си Нестор Ел Маестро. С него идват куп нови футболисти, освобождават се стари, практически в нова обстановка гради напълно нов състав. С него ЦСКА дебютира на европейската сцена след четири години пауза, но въпреки неблагоприятните условия отборът отстранява два тима в Лига Европа. Пада от третия Копенхаген след равностойни мачове. Във вътрешното първенство ЦСКА не може да пребори Лудогорец, но единствен му диша във врата. Въпреки това през зимата е счетено, че Ел Маестро не върши работа. Натирен е не на старта на паузата, а в края й, след проведена от него подготовка, подбор на нови играчи и т.н. Изгонването му става със съгласието на Ганчев. А междувременно лично той е назначил нов силен човек в клуба - величието Люпко Петрович. Ясно е, че няма как експерт от ранга на сърбина да бъде просто статист, обикновен „консултант" - пряко ще се меси в спортно-техническата част. Видно е също така, че собственикът не е облякъл в доверие другите мениджъри, действа чрез наместник. Най пък е ясно, че един ден Петрович ще запълни зейнала треньорска дупка. Енимгма е единствено защо още през зимата на 2018 г. не бе назначен за треньор, за да се знае кой коли и беси в клуба.
В края на първенството през 2019 г. приемникът на Ел Маестро - Любо Пенев, напуска, замества го невиждано треньорско трио. Няма майтап - невиждано е, липсва друг такъв случай в световната история. Пак е ясно, че Петрович е силният човек в клуба, и пак се вижда, че нарочно или поради безхаберие се допуска размиване на отговорности. Допуска го Ганчев. Сега сърбинът пое тима, ЦСКА официално го преоткри като водещ фактор - и цялото това време след зимата на 2018 г. се оказа пропиляно. Пак плод на действия и бездействия на кого? На един и същ човек, разбира се. Тези дни Петрович каза за Ганчев: „Искаше малко да работя, но не напълно, да съм тук и да не съм.". И още: „Може би и за играчите не беше ясно с кого да говорят, с кого да не говорят. Може би нямаше яснота. Но така се случи". Това е признание от самия Петрович за лошо изградена структура.
През целия този период началниците в ЦСКА, които купуват, продават и подготвят футболистите, надминаха 11 - Гриша и Даниел Ганчеви, Пламен Марков, Стойчо Стоилов, Петрович, Кристиано Джарета, Добри Митов, Димитър Пенев, Ивайло Станев, Ивайло Петров, Кирил Динчев и Милош Крушчич. Последният даже наставлява край тъча, с което триото се превърна в квартет. Административните директори не ги броим. Може ли в такава обстановка да се случи нещо нормално с отбора? Не.
За този период се случва още нещо. Всеки по-читав футболист, който тъкмо е започнал да играе прилично, е продаден. ЦСКА се лишава от Каранга, Десподов и Мауридес. Така става ясно, че на всеки шест месеца тимът започва да се гради наново, което е несериозно за клуб с претенции. Но се вижда и нещо по-важно - че трансферната политика най-официално е тип „сергия". Тази политика не се определя от домакина Добри или Стойчо Атанасов, а от най-високото място. Трябва да се отчете, че това лято бяха привлечени доста нови играчи, освободени бяха малко. Сергията затвори, което е хубав факт. Лош е, че стана късно.
Стигаме до днес, когато кризата е налице. Дали селекцията е силна или слаба, рано е да се каже. Трудно е да се прецени каква точно е била лятната подготовка. Други евентуални грехове на Ганчев - емблемата, тръгването на Любо Пенев и т.н. са в сферата на свободните дискусии. Но е безспорно сигурно, че управленската структура е безобразна. Тя няма как да донесе резултати на терена, а е факт благодарение на Гриша Ганчев. Той така ли управлява заводите си? Нарочно или умишлено ги прави тези работи в ЦСКА не се знае, но той ги върши, друг не е.
Такава е предисторията на кризата. Сега време за вайкане няма, мачът с Осиек чука на вратата. В клуба и край него спешно трябва да се случат няколко неща.
Първо, страстите трябва да се успокоят. Нищо драматично не се е случило, далеч по-знаменити отбори са губили точки в първите мачове. Феновете следва да намалят негативизма, тимът се нуждае от неистова подкрепа. И играчите трябва да се успокоят. В тази връзка опитът на Петрович би следвало да помогне.
Второ, това спокойствие в никакъв случай не бива де подминава темата за отговорностите на Ганчев. Играчите и треньорите не бива да бъдат притискани, него обаче трябва. Изнамирането на всякакви други виновници насърчава агонията, защото създава усещане за безнаказаност у благодетеля. Феновете трябва него да притискат, за да се чувства той отговорен пред тях. От него зависят процесите. Ако е лош Стоилов, Ганчев трябва да го махне. С други думи, критиките не трябва да бъдат в стил „Г-н Ганчев, вземете нещата в свои ръце!", каквито са в момента. Следва да са: „Г-н Ганчев, повече ум и способности чакаме от вас!". При тези бакии в собствения двор най е нелепо мишена да стават БФС и Лудогорец.
Третото необходимо действие е свързано именно със слабото място - управленската структура и дефинирането на отговорности. В цялата футболна история успехите са идвали не с творчески управленски колективи, а когато един-двама души се занимават със спортно техническата част - мениджър и треньор. Петрович не става, чуждо тяло е за ЦСКА, винаги ще бъде смятан за враг. Ако нещата потръгнат с него, нека бъде оставен тази година, но в следващата силното име трябва да бъде друго. Търсенето трябва да започне от днес. Дали името ще е Стойчо Младенов, Христо Янев, Пеп Гуардиола - заедно или поотделно - значение няма. Важното е Ганчев да направи избор, да облече в пълно доверие съответния човек, да посочи ясно права, задължения, също и на мениджъра до него. Да запази този екип най-малко две години - падат, бият - те са. Без посредници, наместници и консултанти! Фигурата на наставника е най-важна в ребуса. Постоянните треньорски рокади са още по-голям бич от продажбата на играчите (осем треньори за четири години, като броим триото за един).
Четвърто действие пак е свързано със спокойствието. Колкото и слаб да е отборът, той си има най-слабо място - защитата. Петте гола срещу Черно море и Етър бяха получени след безобразна индивидуална игра на бранители (констатирано и от Паро Никодимов в коментарите). Това донякъде носи оптимизъм, защото в защита ЦСКА има доста опции, а с идването на Раул Албентоса алтернативите се увеличават. Тъй че, спокойно - грешките на зеления килим са поправими. Колкото невероятно да изглежда, утре ЦСКА може да почне да бие. Нужни са увереност и шанс.
Извън зеления килим обаче проблемите са огромни. И тъй като никой не може да накара Ганчев да продаде ЦСКА, пък и едва ли би било добре, изходът е той да започне да управлява по-умно. Пък като не го прави, единственият шанс е да му се казва.
